Ръцете на мама
(на мама Йорданка)
Две старчески ръце, положени кротко в изморения ти скут. Вече не могат да работят, но пръстите не спират да се движат и да предат невидима нишка. Тези измъчени ръце, покрити с кафяви издайнически петънца говорят на своя език. Артритни възелчета са се настанили по ставите им...
А бяха млади и красиви тези ръце! Тънките им дълги пръсти завършваха с добре оформени нокти.
Тези ръце не бяха родени в град.
В селото, в което се родиха живота беше тежък и изнурителен. По тяхно време нямаше автоматизация и те трябваше да вършат всичко сами.
Сутрин ставаха в тъмни зори и замесваха тесто в дървената нощва.
Докато то втасваше, в коритото перяха дрехите на семейството.
После омесваха и приготвяха хляба, млина и кравайчетата за трите деца,или каварма, тутманик, зелник, погачи и козунаци за всички ни.
Напалваха тухлената пещ с дърва и докато втасаше хляба за втори път, вече ставаше жарава. С дървената лопата с дълга дръжка, за да не се изгорят, внимателно нареждаха т ...