С едната ръка подпираше натежалата си глава, а другата свиваше в юмрук с все сила, че чак кръв се стичаше по дланта й. Бе се втренчила в монитора на компютъра си и не отделяше поглед от отворения прозорец със стари снимки. Гледаше, а всъщност нищо не виждаше. Тя плачеше. Черни капки от грима й се разпиляваха една след друга по подпухналото й лице. Така, както се разпиляваха и мислите в главата й.
Беше лято. Слънцето огряваше всичко навън. Чуваше се детски смях от площадката наблизо. Птиченца пееха... красива гледка! Но в сърцето й бе настанала мрачна зима. Той й бе отнел всичко. Нямаше го вече онова детско любопитство, което преди изпитваше към всичко ново и непознато. Липсваше й желанието за разходки, срещи с приятели, забави до зори. Ежедневието бе затрито. И все пак бе оставил малък подарък, като РЕВАНШ за причиненото. Бе я научил на нещо, за което тя отдавна жадуваше - изкуството да изпитва омраза. Този път чувството бе по-силно от нея. Не умееше да се контролира. Мразеше го от дън ...