Напомняш ми на нощи, оглушели от тишина. На трепети от едно забравено сърце. На мисли, побъркали се да плетат. И на ръце, останали в протягане.
Напомняш ми на Нашето. Ухаеш на море. Вълни и сол. Ти си горещ трепет. Неугасващ и през зима. Там... в представите ни за изминалото е винаги лято. И сякаш залезното лилаво ни загръща в своята топлина. И сякаш всичко застива, предаващо се под твоя поглед. Ражда се любов. Очи в очи и тихи, примирени желания. Защото знаем как часовете се изнизват, отвъд нашия дом. Защото знаем какво ни чака...
И най-трудно е. Да стискам устни и да давя бурята.
И непосилно е да знам, че отново трябва да те пусна.
Потапям всички стонове. И на радост, и на мъка. Оставам щастлив и благодарен. Толкова е тихо и толкова е приятно. Морето приютява с мелодията си.
И ме целуваш. Сякаш не сме живели още толкова един без друг. И ме търсиш, сякаш съм спасение. Отвръщам ти. И се разпадам в женствеността ти. Тичам... наред със силата на чувствата ти. Жив съм. Съществувам. Открив ...