Поредният ден на разлагащ се мързел и желание за правене на нищо.
Пореден ден на препълнения с цигари пепелник.
Пореден ден в бара с чаша евтин ром.
Просто един пореден ден, изплетен от поредни моменти и завършващ с един и същи пореден въпрос: Дали не сбърках?
Отговорът винаги бе един и същ – не!
Да живееш в държава, където е по-евтино да умреш, отколкото да отидеш да се лекуваш, определено не ти оставя много място за избор. Или ставаш поредият стереотипен гражданин, който ходи и гласува за републиканците, живее в спретната къща, кара нова кола и общо взето цял живот живее на изплащане или просто ставаш онзи аутсайдер, който си намира почасова работа, за да може да се напие и вечер сяда пред старата пишеща машина и започва да трака по клавишите, пишейки тъпа бяла поезия. За човек, който умееше да пише и бе завършил журналистика нямаше и много избор – или пишеш за Америка, или против нея. И в двата случая те разследват от ФБР.
Родителите на Виктор бяха от чешки произход – всъщност, бяха ...