Симо водеше кончето към чешмата, когато видя едно девойче нагазило в коритото да плиска с крака. Чуваше смехът й отдалеч. Спря се. Беше се вгледал в нея.
Трябва да е от селото, колко весела, шумна … помисли си той. Каква е хубавелка…засмяна… Краката й – бели, пъргави…ама, че лудетина…
Симо беше тръгнал за Гръцко с цяла каруца овчи кожи. Беше много ожаднял и морен, цял ден го печеше слънцето. А пътят се виеше прашен и дълъг напред в далечината. Скоро щеше да изкача планината. Искаше да почине малко до чешмата зад някое дърво, да напои кончето, да хапне и да потегли пак.
Приближи си и да не стресне девойчето отдалече се провикна:
- Добър ден момиче…
Венка се извърна към него и сконфузено излезе от коритото. Нищо не му отговори. Само тънки струйки червенина плъзнаха по лицето й, та чак надолу по врата. Пламна цялата от срам.
Уфффф…този от къде се взе…
Отиде зад чешмата, грабна чорапите, цървулите и взе да се обува. Колкото и да бързаше, чорапите се усукваха по мокрите й нозе, а тя припрян ...