Самодивското - 5 част
Multi-part work « to contents
Спря се до Самодивското. После Продан отстъпи назад и опря гръб до високия дъб.
Чу се тъпан да бие…Силно и отривисто…Щеше да събори небето…Тръпки го побиха. Изтръпна…
Буммм…таа…тааа… Бумм…таааа….тааа…
Уплашен, разтресен… той се сви зад дървото и разтърка очи. Не се виждаше тъпанджия…
И гайда засвири…Писна изведнъж…рязко и шумно…процепи тишината и тъмата.
Изви се тази свирня над дърветата, полетя и тя нагоре…
Чуха се викове, много гласове долетяха, сякаш цялото село се е сбрало на поляната.
Ихуууу….ихуу…- разнасяха ехото скалите…
Хоро се зави…невидимо хоро…тресеше се земята…гърмеше всичко под нозете им…
Музиката лудееше…бумтеше… и силни викове на хората…
Долетя вятър…като хала…Вихър се изви…
Сянката доби очертания. Над кладенецът се показа хубавицата, която беше виждал на дъното във водата. Със златни като свила коси, зеленоока и магнетична…над раменете й криле…като на огромна птица…Със зелен пояс, стегнат в тънкия й кръст…
Луната излезе и облаците изчезнаха. Сребриста пътека огря самодивата. Обсипваше я лунната светлина, а Продан гледаше като вцепенен…Здездите заблещукаха приказно…
Затанцува своя танц. Бялата роба се увиваше около снагата й, а в косите й венец от цветя и дълъг бял воал, развят от вятъра. Устата й червена като кръв…зъбите - маниста…
Рипаше високо, кършеше тяло, танцуваше във вихър…Вдигаше ръцете над главата си, а босите й нозе летяха над Самодивското…
- Аааааа…ааааа…- викаше момичето…
Тъпанът бумтеше още по-силно…Гайдата пригласяше…Хорото лудееше…невидими хора …глъч…
Ихуууу….ухууу…Ихааа… - пееха другите…
Вила - самовила … Боже…чудо стана…магестницата… - шушнеше Продан, онемял…
Пристъпи самодивата до него и го улови за ръце. Затанцуваха заедно…сякаш цял живот са играли на тази свирня…Продан залюшка снага, крака, ръце в такт…без да знае какво прави…Гледаше я прикован…в този зелен омагьосан поглед…Не мигваше…очите го пронизваха и стигаха до сърцето му…оплетаха го в незнайни окови… завинаги …
Издигаше се с нея нагоре, над Самодивското, после се спускаха стремглаво… надолу…луди и диви като свирнята…
Устните им се сляха, телата им се усукаха, душите им се докоснаха…
Любовта като буен огън изригна до небесата…
Задъхан Продан затвори очи…вървеше с нея…нататък…незнайно къде…към светлината…
……………………………………………..
Венка, Ирина и дружките им станаха рано призори. Беше Еньовден. Рано се беряха билките, по роса. Още слънчевите лъчи не бяха огряли, когато поеха към ливадите. Вървяха, смееха се и се закачаха шеговито. Набраха много биле, а после се отправиха към Самодивското. Вода да пийнат. Да починат малко, преди да се върнат към селото.
Приближиха се и го видяха. Продан лежеше по лице, главата му беше потопена във водата…безжизнен…
Венка изпищя…Викът й прониза планината…
Бързо стигнаха до село, извикаха хора за помощ. Обърнаха Продан. Удавен...в една педя вода...
Чудо на чудесата…
На лицето се беше отпечатало блаженство…на устните му играеше усмивка… а сините му очи грееха… щастливи и далечни…
……………………………….
След три дни Венка беше подранила към чешмата. Не знаеше как се беше озовала там. Нозете й сами вървяха…Главата й беше отнесена…празна…блуждаеща…не виждаше нищо…не мислеше нищо…не знаеше нищо…
Чу се отдалеч конски тропот. Зад хълма се показа каруцата на Симо.
Видя я. Стоеше мрачна и объркана…злощастна…изгубена…
Изтри с пръсти подпухналите й от плач очи, а тя потръпна в обятията му.
- Хайде…двамина сме…ще се оправим, каквото и да се е случило…
Пътят се виеше като змия през скалите…
…далечен и непознат като живота…
К р а й
© Tаня All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря момичета!
-
Танче, прочетох го с интерес, много е хубаво.
-
Благодаря Иржи, винаги се радвам да те видя тук!
-
Хем темата се изчерпа, хем ми се видя, че изведнъж завърши! Поне, като бях закъсняла, та изчетох три серии наведнъж и се насладих на историята! Всъщност добре правиш, Таня, че не разводняваш разказите си, това е голям плюс за автора!Браво, като цяло, наистина е една приказка!
-
Благодаря Люси, Вили!
-
Магията на любовта и красотата! Паднеш ли в плен си безсилен. Прекрасен разказ-мистичен, увличащ...
-
Мислех, че ще има още, а то свърши. Много ми беше интересно, не можех да спра.
-
Благодаря за коментарите!
-
Да. Пиесата на Петко Тодоров "Змейова сватба" завършва с трагичен край. Стамен - убил сестра си Цена, само и само да не я даде на змея за жена.
-
Не ми се искаше да свършва...Браво и от мен!
-
Благодаря Наде!
Думите ти много ме радват! -
Много ми хареса, Таня!
-
Легендите са като приказки
-
Хубава магическа история, Таня!
Колко много загадки ще си останат нерезгадаеми! -
Наслада си за душата, Таня! Пишеш много хубаво! Браво!
-
Краси, радвам се че си тук!
Благодаря на Petar, Стойчо, МИГ, Таня, Блу, Младен, Скити, Ники, че прочетохте тази история! -
При теб е така- вълнуващо писане. Непознати светове.
-
Мдаа, любовта е като живота, или обратното...Завладяващо. И остава една притча, но победена от действителността.
-
Сега си спомням за "Змейова сватба" на Петко Ю.Тодоров.Брат на Мина Тодорова,непрежалимата любов на Яворов...
Има и пиеса.Тогава,както и сега останах запленен от магията на словото и мистерията на героите.
Идиличен стил,въздействието на словото върху пресъздаване възклицанията и шумовете, които са в симбиоза с действието в повествованието са с баладичен ефект.
Поздравления,Таня!✨️ -
Благодаря на всички!
-
Прочетох с удоволствие.
-
Страхотен разказ.
Поздравление, Таня! -
Танче, страхотен и увличащ разказвач си! Радвам се, че си вмъкнала тази мистика, в която се потопих, а с нея разнообрази и превърна четенето в истинско удоволствие!
Поздрав за умението!💖 -
Прочетох цялата поредица с удоволствие!
Поздрави, Танче!💗💗💗
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
