Партииният секретар затвори вратата и посочи стола до вратата.
- Седни! Имаме сериозен разговор да проведем!
Иван свали очилата си и почисти изпотените стъкла.
- Ъ... ъ... ъ... - запелтечи се той. - За какво да си говорим, др. партиен секретар?
- Ти... - той се спря за секунда, за да изучи лицето му - ... знаеш!
Старият плейбой се усмихна и пръстите му забарабаниха по бюрото. - Ти ще ми кажеш... сега: защо ме удари по главата!
Той се наведе над разтрепереното момче, подобно на хищна птица, която се спускаше отвисоко към жертвата си.
- Аз зная, че ти го стори - продължи партииният секретар - Ана е твоя приятелка! Аз ви видях да се натискате в купето! Др.Партиен секретар не е сляп! Е, какво мълчиш?
Момчето облиза пресъхналата си уста и запита изплашено:
- Мога ли да пийна малко вода? - опита се то да отклони темата от разговора. Комсомолският секретар се изправи и разтвори хладилника. Имаше лимонада, ягода, цитрус и лимонов сок.
- Какво ще пиеш?
- Ягода, ако може! ...