Семейна сага
/ първа и единствена глава/
Мико Минджурков беше роден в столицата на Царство България, квартал Ючбунар. На 15 години вече носеше бомбе, подарък от един закъсал вехтошар, и в махалата беше известен като Мико Бомбето. Мико не беше завършил до края даже 4-то отделение, когато го изключиха от всички училища на Царството за комунистическа дейност. Не че, Мико знаеше що е комунизъм, ама нали беше простовато наивен, един ден беше направил услуга на един друг простоват наивник, също без образоание, който често се въртеше в квартала. Главната дейност на Янко, така наричаха тоя пришелец старите авери от кварталното кафене, беше да чука белот и бистри политика с махленските хайлази. През свободното от уроци време, Мико Бомбето лъскаше обувки седнал пред ючбунарската баня с дървеното си съндъче. Един ден край него мина Янко, хвърли му неголям пакет и му направи знак да мълчи. Пакета имаше меко съдържание и Мико Бомбето помисли, че то съдържа поредната пратка крадени килоти и сутиени, които Янко искаше да реализира на местния пазар. Не се мина и година от тази незначителна случка, когато един хубав септемврийски ден Мико Бомбето видя на плащада брадясали мъже и чорлави жени с пушки на рамо, да се запознават с неговия стар авер Янко. Огледа се Мико и забеляза, че вече нямаше мъже с бомбета на площада. Всички бяха наденали смачкани, мазни от вътре каскети. Мико веднага усети промяната, захвърли бомбето, намери зад банята един захвърлен от бомбардировките каскет и го надяна на главата си. Революцията беше вече факт. Колкото по-високо се издигаше Янко, толкова бързо се издигаше в партийната йерархия и Мико Каскета. Нали бяха стари достове, трябваше да си помагат. Фаталният пакет с кильоти и цицкарници изигра изключителна роля в живота на Мико Каскета. Той беше провъзгласен за активен борец, получи народна пенсия, и доживя до 10 Ноември обграден от грижите и благодарността на целия народ. На 11 Ноември Мико отново направи революция и смени каскета с бомбе Борсалино. Вече беше богат и можеше да си купи цял вагон бомбета. Активно се включи в приватизацията на махленската баня, и заедно със съименника си Мико Циганина изкъртиха крановете, чугунените мивки, тръбите и курните и ги продадоха на частно “Вторични суровини”. Мико & Мико беше солидна фирма, а собствениците й бизнесмени по рождение. Междувремено Мико се беше оженил за момиче от селото на Янко и връзките му с него бяха непоклатими цели 45 години. Вярно жена му не беше красавица, но за сметка на това беше изключително тъпа. Двамата бяха щастливи, имаха дом с табелка “образцов”, имаха дъщеря, която задомиха успешно. А когато се сдобиха с внучка щастието на Мико Бомбето 2, нямаше граници, въпреки че детето се роди със сериозна луксация в тазобедрената става. Въпреки усилията на светила ортопеди наши и чужди детето понакуцваше. Порастна, стана мома за женене. Дядото се бръкна сериозно за да й плати силиконите- подарък за абитуриентската вечер. Повдигнаха й левата гърда, понапомпаха дясната, двете джуки и още кое що и на бала Мика беше с най-красивите лика прилика. За любимата внучка, носеща неговото име (женски род), дядо Мико Бомбето не жалеше парите спечелени с пот на челото и под мишниците( откакто Мико Бомбето беше в Партията на Патриотите беше надал 18кг и 283 гр., и се потеше обилно при най-малкото движение. Докато беше в ДБС също беше прибавил няколко килограма, но те не му пречеха толкова). Тоалет от Париж, обувки от Милано, корсет от Барцелона( след третия аборт беше позакръглила талията) и Мика беше избрана за Кралица на бала. Апетита идва с ядвнето! И Мика поиска да бъде избрана за Мис. Рева няколко седмици, тръшка се на леглото на любовника бизнесмен от СИК, заля със сълзи бомбето на дядо Мико и..... неотдавна я окичиха с корона. Тържеството се състоя в онова старо кафене, където някога Янко играеше белот с махленските хайлази, където дядо й правеше първите си стъпки в политиката, където за пръв път Кольо франсето показа що е коз-безкоз. Мечтайте хора, и ако намерите кой да плати за мечтите ви, късмета ще е с вас. На слука!
© Крикор Асланян All rights reserved.