20.11.2017 г., 19:00 ч.

Семейна сага 

  Проза » Хумористична
940 1 6
3 мин за четене

                 Семейна сага

     / първа и единствена глава/  

 

             Мико Минджурков  беше роден в столицата на Царство България, квартал Ючбунар.  На 15 години вече носеше бомбе, подарък от един закъсал вехтошар, и в махалата беше известен като Мико Бомбето. Мико не беше завършил до края  даже 4-то отделение, когато го изключиха от всички училища на Царството за комунистическа дейност. Не че, Мико знаеше що е комунизъм, ама нали  беше простовато наивен, един ден беше направил услуга на един друг  простоват наивник, също без образоание, който често се въртеше в квартала. Главната  дейност  на Янко, така наричаха тоя пришелец старите авери от кварталното кафене,  беше да  чука белот и бистри политика  с махленските хайлази.     През свободното от уроци време,  Мико Бомбето лъскаше обувки седнал пред ючбунарската баня с дървеното си съндъче. Един ден край него мина Янко, хвърли  му неголям пакет и му направи знак да мълчи. Пакета имаше меко съдържание и Мико Бомбето помисли, че то съдържа поредната пратка крадени килоти и сутиени, които Янко искаше да реализира на местния пазар.     Не се мина и година от тази незначителна случка, когато един хубав септемврийски ден Мико Бомбето видя на плащада  брадясали мъже и чорлави жени  с пушки на рамо, да  се запознават с неговия стар авер Янко. Огледа се Мико и забеляза, че вече нямаше мъже с бомбета на площада. Всички бяха наденали смачкани, мазни от вътре каскети. Мико веднага усети промяната, захвърли бомбето, намери зад банята един захвърлен от бомбардировките каскет и го надяна на главата си.  Революцията беше вече факт.     Колкото по-високо се издигаше Янко, толкова бързо се издигаше в партийната йерархия и Мико Каскета. Нали бяха  стари достове, трябваше да си помагат.     Фаталният  пакет  с кильоти и цицкарници изигра изключителна роля в живота на Мико Каскета. Той беше провъзгласен за активен борец, получи народна пенсия,  и доживя до 10 Ноември обграден от грижите и благодарността на целия народ.     На 11 Ноември Мико отново направи революция и смени каскета с бомбе Борсалино. Вече беше богат и можеше да си купи цял вагон бомбета. Активно се включи в приватизацията на махленската баня,  и заедно със съименника си Мико Циганина изкъртиха крановете, чугунените мивки, тръбите и курните и ги продадоха на частно “Вторични суровини”. Мико & Мико беше солидна фирма, а собствениците й бизнесмени  по рождение.     Междувремено Мико се беше оженил за момиче от селото на Янко и връзките му с него бяха непоклатими цели 45 години. Вярно жена му не беше красавица, но за сметка на това беше изключително тъпа.  Двамата бяха щастливи, имаха дом с табелка “образцов”, имаха дъщеря, която задомиха успешно. А когато се сдобиха с внучка щастието на Мико Бомбето 2, нямаше граници, въпреки че детето се роди със  сериозна луксация в  тазобедрената става. Въпреки усилията на светила ортопеди наши и чужди детето понакуцваше. Порастна, стана мома за женене. Дядото се бръкна сериозно за да й плати силиконите- подарък за абитуриентската вечер. Повдигнаха й левата гърда, понапомпаха дясната, двете джуки и още кое що и на бала Мика беше с най-красивите лика прилика.     За любимата внучка, носеща неговото име (женски род), дядо Мико Бомбето не жалеше парите спечелени с пот на челото и под мишниците(  откакто Мико Бомбето беше в Партията на Патриотите беше надал 18кг и 283 гр., и се потеше обилно при най-малкото движение. Докато беше  в ДБС също беше прибавил няколко килограма, но те не му пречеха толкова). Тоалет от Париж, обувки от Милано, корсет от Барцелона( след третия аборт беше позакръглила талията) и Мика беше избрана за Кралица на бала.  Апетита идва с ядвнето! И Мика поиска да бъде избрана за Мис. Рева няколко седмици, тръшка се на леглото на любовника  бизнесмен от СИК, заля със сълзи бомбето на дядо Мико и..... неотдавна я окичиха с корона. Тържеството се състоя в онова старо кафене, където някога Янко играеше белот с махленските хайлази, където дядо й правеше първите си стъпки в политиката, където за пръв път Кольо франсето показа що е коз-безкоз.     Мечтайте хора, и ако намерите кой да плати за мечтите ви, късмета ще е с вас. На слука!

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за разказа, г-н Асланян! Който има очи да види е разбрал какво сте казали.
  • Браво г-н Асланян-Гудман!
  • Мико Бомбето, Кольо Франсето... превъплъщенията на твоя Чико Чиков продължават, Крикор... Ами той е като Бай Ганьо на Алеко Константинов, затова е вечно жив. Поздравления!
  • Толкова мечти чакат да бъдат повикани! Но никой не може да им плати цената... Късмет е да ти се сбъдне мечта... Някои биха казали, че бъркам мечта с късмет. Тогава се запитвам – нима не е късмет да ти се сбъдне мечта?! Ако чакам подходящия момент, той никога няма да дойде. Трябва да го търся и предизвиквам. Отлагането за утре не е добър вариант. Житейски опит. „Утре”... звучи като щастие... почти... Защото е хубаво да го има това „Утре”, но ако не зная какво да го правя, за какво ми е?! Затова търся, предприемам, действам във всяко следващо утре... Късмет е да открия аязмото на своето щастие!
    ... Ей такива размисли провокира... Поздрав!
  • много добра сатира , най ми хареса Мико Бомбето-Каскета -Бомбето2 добре казано!
  • "Мечтайте хора, и ако намерите кой да плати за мечтите ви, късмета ще е с вас. На слука!"
    На слука, Кико!
Предложения
: ??:??