5 min reading
Севдалина мома игроорка
Както обикновено правеше вечер след разтребването на трапезата, и сега чичо Никола вадеше хартийка, свиваше бавно цигара, дръпваше сладко на два-три пъти от лютивия димец и захващаше наставленията си за утрешния ден.
- Велико, ти знаеш утре къде да закараш да пасат кравите – на най-хубавите ливади в кестеновата гора. Марико, ти с майка ти ще ошетате къщата и след това отивате заедно на тютюна. Христо, ти продължаваш да месиш глина, ще притуряш и пшенична плява – да не забравяш, след това пълниш калъпите с кал и простираш готовите тухли на слънцето. Няма да се помотаваш, защото пролет скоро ще дойде и ще захващаме строежа на новата къща. До есенес трябва да я покриeм – та по Димитровден да можеш да влезеш на нова луна с нова невеста в нея.
Тук сайбията¹ се поспря, поусмихна се дяволито и се вгледа в порасналия си само в няколко години единствен син. Той му бе гордостта, пък и щеше да му бъде отмяна в старостта. На него по право щеше да предаде рода си.
Така праве ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up