ПРОЛЕТ -
Пеперудестите мъхове на тополите волно и доволно се въртяха около крехките си осички, подобно на ефирен захарен памук. Бледорозови, погледнати през призмата на скептичното пролетно слънце, което на всичкото отгоре имаше самочувствието, че вече може да грее и топли. Хиляди конюктивитни очички се бяха взрели с немалка доза страх във веселия танц на тези силно окосмени природни творения, приличащи на анорексични, стерилно чисти зайчета, носещи в малката си прозрачна утроба зародиша на едно изпълнено с гурели и гной мрачно ежедневие. От земята плахо, все още, се подаваха крехките зелени листенца на опитващите да се родят кокичета. Болните им туберкулознозелени телца оставаха скрити от погледите на конюктивитните очички, които ги виждаха като размазани чернобели петънца по земята, обрамчени от червения ореол, който обграждаше самите им болни очи. Нежни леденостудени поточета, възкръснали от смъртта на милионите „паднали” снежинки, коитo се топяха като сладолед в безмилостната ръка ...