ШОФЬОРЪТ
/По действителен случай/
Като всяко дете и Васко мечтаеше да стане шофьор. Беше на пет години, когато стиснал здраво в ръце въображаем волан бръмчеше из кварталната градинка, натискаше от време на време въображаем клаксон и издаваше досущ същите звуци като на истински такъв. Естествено от време на време набиваше рязко спирачки, изцвилваше подобаващо и после отново даваше газ по застланите с асфалт пътеки. Наоколо десетки други „шофьори" на неговата възраст го изпреварваха, заобикаляха, пустосваха като възрастни, или играеха ролята на пешеходци.
На седем години той продължаваше да кара кола на ужким в градинката, само дето другите шофьори се бяха сменили - старите бяха тръгнали на училище, младите бяха нахъсани да настигнат баткото.
Когато стана на девет, родителите му разбраха, че умствено той завинаги щеше да си остане петгодишно дете. Васко продължаваше да се вживява в ролята на шофьор, но определено вече беше станал по-добър. Въображаемият му автомобил имаше вече съединител ...