Стоеше изправена и бачкаше на рецепцията от няколко часа. Единственият плюс днес беше, че температурата вътре бе нормална. Имаше чувството, че ако види още един клиент с неговите претенции особено чужденец щеше да запищи. И той се появи. Веднага правеше впечатление. Дизайнерска риза, дизайнерски панталони и още по-скъпи дизайнерски обувки. Повечето български сигурно щяха да присвият две ръчички отстрани и от ушите им да забълбукат сърчица както в анимациите. Не и тя. Прическата му бе перфектна изглежда идваше от скандинавските страни някъде. Огледа го точно за секунда и го прецени като нафукан богаташ. Стисна леко устни за да не се издаде и се усмихна казвайки на английски:
– Здравейте господине, мога ли да ви помогна? Той леко се стресна сякаш се бе замислил или пък не очакваше да го заговорят на този език.
– Мога ли да се регистрирам, ако имате свободни места, разбира се?
– От къде сте господине, може ли някакъв документ за самоличност?
– Защо ви е необходима тази информация?
– За да ...