Ще те намушкам
- Тео, слизай веднага! - застанах пред колата в поза буква Ф. Много бременна с близнаци буква Ф.
- Мо'а карам! - през прозореца се показа една рошава глава. - Нищо ми ня'а. Пих само няколко бири.
- Да бе. Пък аз само съм преяла.
- Калино, дуъпни се! - изхълца Теодор. - Тря'а се прибирам. Утре съм на работа.
- Ты чокнулся что ли?* - минах на руски. Идваше ми отвътре, когато се вбеся. - Слизай веднага, засранец дебильный**!
Тва да ги мешам двата езика беше върхът направо.
- Не ми плямпай на руски! Звучиш като майка ми.
- Тогава слушай какво ти говоря! Пиян си.
- Не шъм.
- А кой драйфа до преди малко в тоалетната на ресторанта? Слизай от тъпата кола!
- Няма!
- Имам нож. - заявих с усмивка на акула надушила кръв и повдигнах вежда многозначително.
- И кво? Шма з'колиш с него? - засмя се Теодор пиянски и мощно се оригна накрая.
- Тц. - ухилих се аз още повече. - Ще надупча чисто новите ти сликове. Да видим как ще се прибереш тогава!
- Няа го напрайш! - окори се ужасено той.
- Предизвикваш ли ме? - измъкнах от чантенцето си старата армейска ножка на дядо ми и се заклатих като пате към предната лява гума. Портмонето може да не се събираше вътре, но в чантата винаги беше дядовата чикия. - Да почвам ли? - попитах като се наведох, доколкото можех предвид огромния корем.
- К'лино, нта суша главата, шесно. - измърмори Теодор и отвори вратата, за да слезе.
- Добро утро, драги! Все едно не се знаем от детската градина.
- Ка си си намерила мъж изобще, 'ткашалке?
- Заплених го с маниери. - подбутнах го към моята кола и намигнах на смеещия се мъж, подпрян на предницата й.
______________________
* "Смахна ли се?"
** Това сигурно няма нужда от превод, но все пак означава "дрисльо дебилен", колкото и нелогично да звучи.
