Щукват ми
Отбивам се при младата си любовница. Топло, приятно, слага ракийка и салатка, после сервира сарми от станалото вече зеле… Вкусно, хубаво, отпускащо…
Тръгвам си доволен.
И внезапно се сепвам – абе, аз за какво ходих?
хххх
Оплакват се някои, че ни навряха като мишки по дупките. Не е така!
Пред големия магазин – опашка. Пускат определен брой клиенти. Пред другия – същото. Даже градският пазар е охраняван и регулиран. А в кварталното магазинче и без това двама клиенти не се побират…
И стоим на студа и вятъра…
Та чак мечтаем как ще се сврем обратно в топлите дупки…
/Апартаментите, не ме разбирайте правилно/
хххх
Студено…
Та се сещам за циганчето, дето в тоя бахър дзиндзиркало и се кълняло: „Да пукна, ако лятос се скрия на сянка!“
© Георги Коновски All rights reserved.
Да отидеш при любовницата и да забравиш защо си отишъл...
