Амир
"Спри да се съпротивляваш! Ела при мен! Нуждая се от силата ти!"
"Не! Никога! Мразя те! По-скоро бих умрял!"
"Не бива. Все още не е дошло времето ти. Ако не побързаш, обаче, моето ще изтече."
"Така ти се пада! Ти си чудовище! Не познаваш човечността! Не знаеш, какво е! Да нямаш, а да искаш повече от всичко на света да имаш! Цял живот да се отнасят с теб като с нищожество и когато най-после получиш шанс да бъдеш човек, да ти се изплюят в лицето и да те смачкат отново, но този път така че никога повече да не ти хрумва да надигаш глава. Не, няма да се върна. А ти по-добре започни да умираш по-тихо. Тревожиш съня ми."
"Амир, никой по-добре от мен не разбира за какво жадуваш. Но и никой освен мен няма властта да ти го даде. Аз съм твоята свобода. Аз, когото ненавиждаш повече от всичко на света. Аз, който в момента лежи безпомощен с половин тяло и се чуди дали ще доживее до края на деня. Зная, че изглежда невъзможно и абсурдно, но се замисли: Кой би могъл да те разбере по-добре от мен? ...