Jul 19, 2014, 10:57 AM

Сигнал в полицията 

  Prose » Narratives
680 0 6
4 мин reading

  Диспечерката получи сигнала автоматично, чрез Системата за следене на жизнените показатели, която бе въведена в действие преди няколко годни. Датчиците в тялото на обекта, а именно жена на 27 години на име Татяна Иванова Пенева, показваха, че става нещо страшно.

  Кръвното налягане на младата жена от нормалните за нея стойности от 125 на 80 изведнъж бе скочило до 180 на 120, да не говорим, че химическият баланс в мозъка ù бе сериозно нарушен, а дишането ù – затруднено, което в случая означаваше само едно – паника.

  Датчиците никога не грешаха и данните от тях ежегодно спасяваха  хиляди животи. Системата действаше перфектно, макар че първоначално бе посрещната на нож от правозащитните организации. Фактът, че жизнените показатели на хората вече могат да се следят в реално време им се струваше незаконен. Датчиците „хващаха” кога човек прави секс, кога се е напил като прасе и кога, с извинение, сере, но засичаха и случаите, когато има засилен риск от сърдечен удар или инсулт. Общо взето системата действаше перфектно.

  Е, понякога имаше и фалшиви сигнали. Като например, когато на някой влюбен тийнейджър му се разтупкваше сърцето от вълнение или когато някой студент преди изпитите го заболеше стомах от притеснение, но почти винаги се знаеше дали работата е сериозна, тоест животозастрашаваща, или не.

  При Татяна Иванова Пенева нещата бяха сериозни, съществуваше опасност за живота ù. Диспечерката подаде сигнал в полицията, а после и в бърза помощ. Секунди по–късно полицейска кола и линейка полетяха към адреса на младата жена.

  Съгласно инструкциите, първо полицаите трябваше да „обезопасят” мястото, за да не пострада невинен човек, а след това медиците щяха да имат възможност да си свършат работата.

  Сержант Тошев, който ръководеше изпратения по сигнала полицейски екип, бе настръхнал. Той имаше богат опит и знаеше, че данните, които диспечерката бе ъплоудвала са меко казано притеснителни. Подобни физически показатели при млад човек бе срещал няколко пъти – когато преди година при семеен скандал мъж бе кълцал с тъп кухненски нож лицето на съпругата си; когато двама дрогирани бандити бяха провесили от седмия етаж момче, държейки го за краката; когато ученичка бе нахапана до смърт от изтърван от стопаните му ротвайлер. Там се извършваше престъпление, сержант Тошев бе убеден в това. провери дали пистолетът му е зареден, инструктира екипа си и зачака със свито сърце да стигнат до адреса. Малко по–късно диспечерката се обади и потвърди, че показателите на Татяна продължават да са критични.    

  Веднага щом спряха пред къщата, чуха писъците. Жената крещеше като обезумяла, сякаш я деряха жива. Сержант Тошев си помисли, че вероятно вече е повредила гласните си струни.              

  На входа се бе струпала разтревожена тълпа.

  Една жена си скубеше косите и кършеше отчаяно ръце.

  – Моля, помогнете! Не можем да влезем, вратата е заключена! Там е племенницата ми, Татяна! О, Боже, какво става!

  Екипът на сержант Тошев се разтича и извади уредите за разбиване на врати. Сержант Тошев помоли хората да се разпръснат и извади пистолета си. Не знаеше дали ще му е нужно подкрепление. Реши да действа, жената можеше всеки момент да умре от това, което ù правеха… каквото и да ù правеха. А може би нападателите я бяха оставили да лежи в локва кръв, крещейки от болка, и бяха избягали?   

  Входната врата изскърца и поддаде под натиска на мощните пневматични крикове. Пантите се строшиха и вратата падна на една страна. Сержант Тошев се втурна напред, следван от двама въоръжени с автомати полицаи.

  Нападателите ги нямаше. Жената, Татяна, стоеше в коридора и крещеше, хапейки устните си до кръв и размахвайки отчаяно ръце.  

  – Успокойте се, госпожо! Страшното мина. Сега вече сте в безопасност, никой не може да ви нарани. Само се успокойте! – каза с мек глас сержантът.

  – Моля ви, махнете го!Не мога да издържам повече! Махнете го, моля ви!

  – Кого, госпожо?

  – Това! – изрева Татяна и посочи към леглото.

  Леглото бе празно – на него нямаше нищо друго, освен възглавница и смачкано на топка синьо одеало.   

  – Но там няма никого…

  – Ето го, ето го! – изпищя жената и се облещи ужасено, лявата ù буза се тресеше от нервни тикове.

  По леглото пълзеше хлебарка, черна, лъскава, дълга около два сантиметра, с осем броя крака. Придвижваше се доста бързо.  

  Сержант Тошев взе попадналия пред очите му буркан, захлупи хлебарката, после подпъхна отдолу капачката и залови натрапника.

   Татяна като че ли вече започваше да се освестява.

  – Много благодаря, много благодаря! Не знам какво е това нещо, но беше ужасно. Полази ме, докато спях, усещах краката му по кожата си, ужас! Направо… Толкова е отвратително!

  – Това е хлебарка, госпожо, древно животно – каза сержант Тошев. – Мислех, че отдавна са изтребени до крак, с научни методи. Не съм чувал наскоро да е бил откриван екземпляр от този вид. Когато бях съвсем малък, все още имаше хлебарки, после уж ги унищожиха чрез някакви си нови генетични трикове…  

  Татяна бе седнала на един стол и плачеше от изтощение в шепите си, а полицаите с автоматите се суетяха около нея, опитвайки се да я успокоят.

© Стефан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??