СИНЯ ОРХИДЕЯ
По полегатите склонове на бялата варовикова скала се стичали игриви водопади, които се плискали в подножието ù и всичко се разпенвало в бели искрящи цветове. Тези чудновати водопади се изливали от различна височина и всеки един звучал със собствена мелодия. Надпявали се. В тихата гора кънтяла една приятна шумотевица. От слънчевите лъчи водата се преливала ту в синкави, ту в сребърни нюанси. А когато слънцето наистина се къпело във водата, те блестели със златна светлина. В тези часове от деня можели да се нарекат слънчеви водопади. Около тях всичко потъвало в гъста растителност. Навсякъде тъмнеело от зеленина. Големи едри папрати се опитвали да пият вода от студения извор. Различни хвъркати насекоми прелитали в търсене на забавления сред необузданите звуци. В тази дивна картина най-ярко изпъквали множеството сини орхидеи, които украсявали най-високите места, там от където водата правела своя решаващ скок, за да полети безгрижно към ожаднелия вир и да се разбие с неминуемо ...