СИСТЕМА С ТРИ ПАРАМЕТРИЧНИ УРАВНЕНИЯ
(Предговор към стихосбирката "Тебеширеният кръг")

      Светла Гунчева е познат автор на любителите на поезията. В единадесетата си по ред поетична книга тя ни споделя съкровени неща, разсъбличайки душата си и мислите, и чувствата си. Традиционно аранжира вече няколко от книгите си, като изважда “пред скоби“ една творба, която формулира, обобщава и един вид събира поетичната есенция от цялата книга, заедно с това тази пилотна творба дава и нейното заглавие. На фона на перманентната и усилваща се в последно време инвазия от прозаични миниатюри и полусвободни стихове, които поизместват вече силаботоническите стихове, Светла Гунчева за пореден път доказва, че дълбоки философски послания и идеи могат да бъдат поднесени и в класически стих. Има предпочитания към ямба. Често използва дълги изречения със сложен синтаксис. Въпреки че строфичните анжамбмани никак не са рядкост, стихотворенията ѝ не са монолитни. Понякога за сметка на една-две стъпки в повече или нееднаквост в каталектиката, тя ни казва каквото има да ни каже по своя оригинален начин и го прави така, че каталектичните и метричните различия да изглеждат пренебрежимо малък компромис, защото въздействието на тропите и сентенциите го компенсира.

      Характерно за авторката е това, че тя често се връща към вече отработени теми, идеи и детайли в предишните си книги, за да ни представи една нова визия за тях, като от позицията на творческия и житейския си опит ги надгражда и усъвършенства. Умело подбира думи камъни, в чиято семантика има закодирана допълнителна символика, за да им придаде душа. В някои от творбите персонажите са животни – котарак, мишки, китове, гном, гарван, кутре. Това им придава привкус на басни, когато не става дума за директна метафора, а за изграждане на паралелен свят, който ние неизбежно съпоставяме с нашия, човешкия, сравнявайки взаимоотношенията.

      След прочит на нейни стихове задълго оставам дълбоко замислен, с душа под асмите на Рая или сред ослепителната бяла хладност на дългата и безсловесна зима, защото поезията ѝ стимулира въображението и е богата на реторични фигури. Сложна е аритметката и геометрията чувствата. Ето една система с три параметрични уравнения:

Какво е любовта? Посято семе може би.
Гигантски земетръс, от Бог замислен.

                     („Интровертно“)

Нощта е тъмната зеница на очакването

на някой влюбен…
                     („Гарван“)
 

Проектирана в средата на зеницата,

любовта е център на една вселена. Моята.

                  („Тайнство“)

      Решението ли? Еднозначни готови отговори няма. Всеки трябва сам да ги намери. Формулата е ясна – чрез заместване. Но не на параметрите. Заемете мястото на лирическата героиня и изживейте този спектакъл-път, в който на любовта декорът е самият Рай, станете част от картината на пътя, с неговите изгрев, залез, мрак и ще получите една награда за онази дива обич към живота и към поезията.

      Приятно съпреживяване, читателю!