Скритата струна на пианото
Ръката му бе толкова топла и нежна, вплела пръсти в моята сега. Как да не благодаря?... На кой не зная и вероятно няма и да разбера... Но бяхме заедно, вгледани в Коледната звезда. Какво вещаеше бъднината на вечерта- топла прегръдка, аромат на канела и джинджифил, или пък тамянът в стаята, който насълзяваше в благодарност очите ни, а димът му благопожелаваше всичко най-добро на хората в този дом?... Но... това е краят на началото... Ще върна малко лентата в кадрите на миналото... Защото някога колелото на моя живот, бе толкова сиво, че даже крайчетата чернееха. Завъртам го с двадесет и девет години назад.
Обща стая за всички деца, всички събрани покрай голямата грейнала елха, най-хубавото нещо в годината за всички... сираци в дома. И тя беше там... Четири годишната Детелина- дарена с име на късмет, но явно не със силата не четвъртото му листче. Имала бе само майка, която година по-рано вижда как се самоубива, а вероятно това бе и причината, малката Лина да не ...