Скучният Хелоуин
Събудили се точно в нищото. Едно голо поле, празно и пусто. Отдавна не били възкръсвали и затова радостта им била голяма. За съжаление това чувство било краткотрайно. В миналото били крадци и мошеници, обесени и заровени в общ гроб. Насилствената смърт била белязала душите им.
- Трябва да направя нещо гадно, за да се успокоя. Проклятие! Наоколо няма жива душа – зажалвал се първият дух.
- Не се отчайвай! Виж, в далечината има път. Все ще мине някой човек, за да го уплашим. Ще се забавляваме както в добрите стари времена..
- Ех , да можехме и да ги оберем. – размечтал се първият дух.
Но мечтите му били прекъснати от полюшването на едра, мъжка фигура. Изскочили духовете пред непознатия и започнали да правят гримаси, да махат заплашително с ръце.
- Пак съм препил с някакво ракиено менте. Ще трябва да сменя кръчмата. – изпъшкал пияният и ги отминал.
Духовете били потресени от безразличието към техните особи. Толкова се старали, а накрая нищо. Явно времената били други.
Скоро се появила забързана жена. Личало й, че не харесва това тъмно и самотно място.
- Страхотно! Обожавам женски писъци. – зарадвал се вторият дух и скочил пред нея. Последвали гримаси, размахване на крайници и въртене на изцъклени очи.
- Май нещо има или така ми се струва. Трябва да си купя очила. Вече съвсем не виждам. – измънкала жената и преминала през него. Толкова била изморена, че изобщо не се съсредоточила върху неясната човешка фигура.
- Ама, че умрял Хелоуин! Няма веселба, писъци и крясъци. Да не бяхме възкръсвали. – започнали да се жалват духовете.
Докато мърморели в далечината се задала друга женска фигура. Тя била невероятна. С дълга златиста рокля, блестяща диадема и копринен воал на лицето.
- Не мога да повярвам на очите си. Това ще е някоя заблудена принцеса. Какъв късмет! Винаги съм мечтал за такава девойка, но с моето потекло... – развикал развълнуван първият дух.
Двамата се затичали към прекрасното създание. Жалко, че само умеели да плашат. Явно липсата на късмет бил за вечни времена.
Този път ги очаквала голяма изненада. Жената повдигнала рязко воала си и отдолу се показала беззъбата усмивка на баба Яга. Сбръчканото й лице и крив нос дошли в повече на духовете. Побягнали ужасени с писъци през полето.
- Ах, каква музика за моите уши. – изкискала се старата магьосница.
- Това е най-забавният Хелоуин, който съм имала. Изплаших безброй млади принцове, а сега и тези глупаци за финал. С удоволствие ще си спомням цяла година за тях.
После извадила от ръкава си поизмачкан своят гарван-вестоносец. Птицата изграчила, съгласявайки се с казаното от своята господарка. Никога не й противоречала. Тя знаела, че вещицата колкото е грозна толкова и злопаметна.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Миночка за високата оценка. Стана ми приятно, че мислиш като мен.
-
Катя, още си падам по приказките, радвам се като децата, да прочета нещо такова. Браво на теб! А Баба Яга и на мен ми е симпатична!
-
Доче, радвам се, че баба Яга ти е симпатична, защото ми е любимка.
Стойчо, и аз не приемам сериозно Хелоуин, но е идеален за шоу и забавление.
Жабчо, ако си наистина дядо Яго ти предстои много бурна любов с нея. Ако тя е била баба Яга ще се върне.
Пешо, ако бях на тяхно мястото повече нямаше да възкръсвам, за да не бера такива ядове.
Благодаря, ви. Радвам се, че ви е било забавно, защото и аз се усмихвах като я писах. Поздрави на всички! -
Забавно. И духовете си намерили майсторката, къде са тръгнали така величествени и неподготвени
-
Катя, ей сега прегледах една с фередже. Сигурно е била баба Яга.
Обаче аз и казах две изречения и тя се разрева и избяга. Дали не съм дядо Яго?! -
По-добре пияндетата да сменим кръчметата!🤣
Добре че съм източноправославен и ония тикви-микви,че и баба Яга да си плашат гарваните нейде "На Изток от Рая"!
Катя,развесели ме!
Това е прегръдка от мен,на нашенски "шейтани"!🫂 -
Забавна история. Баба Яга е хитряга
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
