Аз съм старият дневник, с избелели от времето корици. Дъждовете са размили буквите и ветрове са разкъсали страниците. По спомени, ще разкажа за себе си. Захвърлен в крайпътна канавка, в студена есенна вечер, окайвам себе си! Спомням си за белите страници. Със златни букви, върху абаносовочерни корици беше написано, непретенциозно: Diary (Дневник). Майната им на хората! С мастило опетниха безмълвието ми. Подхвърляха ме - от ръка на ръка, от история на друга. С колко клишета надраскаха страниците ми, Господи!
Спомням си първия път, когато написаха: ,,Скъпо дневниче,...". Не помня името ѝ, но помня колко тъжна беше. Плачех с Нея, когато се спасяваше в самотните мътни води. Колко самотна беше, но бягаше, ако някой ѝ подадеше ръка. Защо ли? Не знам! Питам се и до днес за това. Не писа дълго за себе си, за да науча историята ѝ. Изучаваше празните страници. Най-често вечер, капнала от умора, ме разлистваше и с любопитство прокарваше пръсти по белите като пролетен цвят листи. Дори се усмихваше ...