Слабост
Мрак. Тишина, от която оглушаваш. Тръпки. Поглед, забит в нищото. Изправяш се бавно. Навеждаш се, за да вземеш падналият лист хартия и усещаш пронизваща болка - точно отляво. Позната, за жалост. Затваряш очи, докато болката изчезне. И тогава виждаш отново Онези очи - познати, любими, желани. Изгубени. Липсват ти, това отдавна си го осъзнал. Те те гледаха по един странен, непознат начин, но той те караше все повече да ги обикваш. Потъваше в тях всеки път, щом неволно ги погледнеше. Забравяше какво искаш да кажеш. В моментите, когато Тя не беше доволна и ти не й се подчиняваше ... превръщаше те в пепел : катранено черна, студена, забравена. И го правеше само с поглед, без задръжки. Ти не можеше да и устоиш, дори тогава. А как обичаше сочните й устни, помниш ли? Изпиваше ги страстно, жаден, всеки път искаше още и още. Беше ненаситен.
Листът. Защо е тук? Отиваш бавно и несигурно до другия край на стаята, опипваш цялата стена, докато намериш копчето. Светлината от крушката осветява всичко. Листът е целият изписан. От Нея. Рязко свиваш ръка в юмрук и правиш хартията на топка. Отиваш до рафта. Търсиш начин да забравиш любимите очи. Рафтът със спомени в паяжини, така го наричаше тя. Тук са събрани всички радости, болки, разочарования, победи, чувства и мечти, набутани и намачкани. Започваш да подреждаш, бавно вадиш всеки спомен и грижливо го почистваш от праха, който е насъбрал. Всички те са красиви, по един специфичен начин. Направиха те такъв, какъвто си, независимо от същността им. Заради тях се превърна в мъж с характер. Характер, слаб пред една единствена жена. Тя е твоята Ахилесова пета. Всичко те връща към Нея. Незабравима или незаменима? Дали Тя е такава по принцип, или ти я направи? Отговор липсва. Купчина спомени те засипват. Ти не помръдваш и оставаш под тях, затрупан, безсилен. И отново с Нея ...
© Петя Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви
-
Красиво..
-
Благодаря много Ще видя какво мога да направя
-
Простите изречения в началото правят описанието добро. Според мен обаче използването наклонение не стои много добре. Може да бъде пренаписано от гледната точка на неутрален разказвач или да се смени наклонението в условно (имам предвид в началото да е "когато се наведеш", а после по-надолу ще е "те те гледат", "потъваш в тях", "забравяш какво искаш да кажеш"|едва ли не използваш структурата "Ако..., то..."|). Надявам се разбра това, понеже на мен не би ми станало ясно от първи прочит. Мисля, че така описанието ще бъде по-силно и ще има всеобщ и всевластен характер.
Това последното го написах, защото доколкото разбирам идеята ти е да илюстрираш емоционална власт на една жена към друг мъж. Идеята е малко банална и може би затова си получила първо петица (или на някого не му е харесала липсата на действие).
На мен като цяло ми харесва. Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
