Иван не изчака асансьора и хукна по стълбите, а свадливите трели на жена му огласяха входа. Тая със сигурност взема поне седем октави, помисли си той. Колко хубав би бил животът, ако от време на време мълчеше, но благоверната му говореше дори насън.
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември. Искаше му се още сутринта да тръгнат към Витоша или Люлин, или поне да отскочат до Южния парк, но неговата хвърчеше като вещица с прахосмукачката и парцала и езикът ù стреляше на месо. Не ù пукало за някаква си красива мека есен, за златни листа и за слънце. Кой щял да почисти тази кочина, след като той бил инертен, бил мързелив, кранът в банята капел, оженил се бил за телевизора. Трети месец не можела да го накара да ù боядиса косата и заради него сега приличала на Баба Яга. При това положение заповедта да купи зеленчуци и риба от пазара на “Красно село” си беше направо спасение и удоволствие за него. Откакто дъщерите се изпожениха и останаха само двамата, нямаше живот вкъщи. И секс не бя ...