May 7, 2024, 7:16 PM

 След голямото пътуване – 1

953 2 11

Multi-part work

1 min reading

        Връщам се от супера, все пак трябва да се яде и пие. Тътря едвам крака, поспирам се да си поема дъх, макар и да изглеждам все още здравеняк. В чантичката ми весело потропват бутилчички с  ракийца, винце, издайнически шумоли целофанена опаковка на мезетата.

На етажната  площадка ме пресрещна  Мимето,съседката от дясно, малко прецъфтяла майска роза, но хваща око.

- О, ще се черпим а - весело подхвърли тя - Заслужава си, голямо пъшкане от апартамента ти рано  сутринта... Един съвет от мен, кажи й на тая да не се престарава толкова с пъшкането, из панелките се чува навсякъде и не всички имат здрави нерви, де.

- Аме, обувах си чорапите ма, и какво  се закачи единия на големия ми пръст, та голям зор докато го измуша...Ам' ти, като охкаше толкова много  снощи, какво и аз да ти правя забележка  или да ти завиждам ли.

- Да бе, охках защото ме схвана кръста и докато се  пресегна от леглото към нощното шкафче да си взема ДИКЛАКа ГЕЛ да се намажа - съжалително рече съседката ми.

Погледнах я от мъжка гледна точка.

- Знаеш ли, имам за пиене, имам и ДЕКЛАК ГЕЛ, какво ще кажеш, мога да те разтрия хубаво на сухо, после да те намажа и да пийнем по чашка, две...Не за друго, ами другите съседи да ни завиждат като слушат.

 

 

следва 2

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Petar stoyanov All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много точно Петя Ал, всичко словестно е на показ. И ако има любознателни съседиии, виртуалния образ е скроен...
  • Може Катя,... но нали целият живот е един голям виц, а нима още такива полезни вицове не се срещат. Карай, настроение да има
  • Ами това си е виц!
  • ВИКИ,Таня, благодаря за любими...
  • Благодаря вии, зарадвахте ме истински.Ама и времената са едни такива, я изпъшкаш или изохкаш с леко хриптене в дробовете и веднага ония със слабите сърца наострят уши и мърморят '' Онези там пак... ,няма ли да кандисат...''
    Приятна вечер и да си помагаме при необходимост, ей.

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...