Една слънчева неделя преди две години баща ми отвори вратата на нашата стая и ни каза:
- Деца днес времето е пекрасно, искате ли да ходим на къмпинг?
Ние с батко разбира се винаги сме готови за приключения почнахме да викаме:
- Ура, ура, да искаме.
Бързо станахме приготвихме багажа, а майка на бързо сготви кифликчи и курабийки.
Тръгнахме с нашата кола на път с песни и музика пристигнахме на мястото, където ще прекараме няколко дни. Гората беше прекрасна и миришеше на зеленина, чист въздух и на свобода. Татко приготви палатката, където ще спим всички. Батко събра дървета и клечки, за да напалим огън. Близо до нашето място имаше рекичка и се виждаха рибки. Татко преди е бил на това място и за това беше взел въдиците, за да ловим риба. На другата сутрин батко, бе станал рано, рано и без да чака татко отишъл за риба. Ние, разбира се спим тогава. По едно време се събуждам от виковете на мама. Брат ми е паднал на реката и викаше за помощ. Майка незнам как е чула виковете на батко, защото от ...