“Изпитвам ужасна нужда от теб. Една сълза току-що се търколи по бузата ми, опитвам се да спра втората, но не мога, защото явно те обичам”
Никой не беше му писал така. Една топка застана на гърлото му. Озърна се, сякаш търсейки подкрепа. Само вятърът леко го погали по косата. Можеше ли да го разбере?
Този смс спря дъха му за миг. След това се сепна. Тя беше далеч. Лятото се търкаляше към есента и чувството за дъжд го обзе. “Добре, че ще вали”, си помисли той, защото искаше да плаче. Не можеше. Не беше плакал от години. Мислеше се за силен. Беше обръщал ситуации в своя полза, побеждавал беше, когато всички мислеха, че е изгубил. Любовта го беше променила. Сега той искаше само едно. Да бъде с нея, където и да е. Да си изключи мобилния телефон и да я гледа в очите. Усмивката ù го преследваше навсякъде и това му харесваше. Имаше общи спомени с нея, но всички те му се струваха сън. Силното кафе, второ за деня, което пиеше вече втори час, не можеше да го събуди така, както една нежна дума от ...