Трудно ми беше да повярвам в нещо толкова абсурдно, лигаво и хлъзгаво чувство като любовта. Още по-малко очаквах, да трае по-дълго от космическо изстрелване. Смятах, че ако оцелея след него, ще се върна на земята по-цинична, зла и разсъдлива. Непреодоляла земното в себе си. Може би предпочитах да бъда заземена, може би това не бях точно аз, или ми беше невъзможно да ги преживея, раздялата, или самото пропадане от неговите прегръдки. Като от Космос. Но все пак утехата беше, че поне щях да падна на земята. Не под нея. Разбира се, можех и пеш, и с автобус да се върна. Щях да пътувам съвсем малко в обратна посока. Все още не бяхме стигнали твърде далеч. Без съмнение по-лесно щях да намеря пътя по разхвърляните дрехи и всичко щеше да продължи по инерция, както е било. Стегнато, сигурно, планувано, разграфено. Като в наръчника. Денят за заплата. Работа. Общи приказки с колежки и клиенти. Обичайните сметки за ток, вода, телефон. Обичайният и познат маршрут – от вкъщи до работа. Малко повече к ...