- Здравей, Зу. – прошепна в мен. - Така разрешаваш ли да ти казвам?
Стана ми неловко от продавачката, която стоеше отстрани и може би ни чакаше да си изберем нещо. Макар, че не беше от настоятелните, дори от време на време си пишеше нещо в телефона. А Хари ме притискаше отзад. Изгоря ми всичко. „Разрешаваш ли?” Почувствах се като лейди от стара Англия. Само музиката не съвпадаше. Кубинска музика, хубав ритъм. И роклята не беше с обръчи, а широка надолу и дълга почти до глезените с разни воали и дантели, което пък ме улесняваше да извивам ханша и да се поклащам в ръцете му. Другото надолу всичко съвпадаше.
- Зу. – прошепна още веднъж. - Кажи ми.
- Ще си помисля, дали разрешавам. – отвърнах през рамо и за малко да го ухапя, защото все по настоятелно го усещах. Но в следващия момент чух, че навън закапа дъжд и се обърнах. Зад прозореца хората се разтичаха. Заваляха тежки капки. Напрашените стъкла за секунди се обляха и заплакаха щастливи. Върнах поглед на сметановата торта с ягоди, до нея ...