В колата тъмнината ни заливаше и нахлуваше през прозорците. Парното сушеше мокрите ни дрехи полепнали по нас, а пàрата се стелеше почти невидимо във въздуха. Миришехме на хормони. Полетата отстрани свистяха, окъпани в мрак. От завоите – отзад шумяха две пликчета с продукти, които бяхме напазарували от града. Хари се ядосваше, че е забравил да купи мая, защото беше решил да ми прави питка с овче сирене и се надяваше, че ще е останала някаква сода по шкафовете от лятото, когато последно е идвал. И точилка имал, за баница, но как можел да забрави маята, умирах от смях. Карнавалът на насрещните фаровете, присветваше по лицата ни и запечатваше с обективите си – ту смеха; ту мълчанието, ту израза на казаните думи, врязващи се в другия. Сенките и светлините се стрелкаха по подпухналите ни от целувки устни, катереха се нагоре по носовете, стигаха към челата. И тогава, ако в същия миг Хари ме погледнеше, светваше обаянието му в мен и пукаше в тялото ми като, че ли бях глътнала бенгалски огън. В ...