Нетърпението ми запулсира в шията, но намерих опора в повелата ме напред ръка. След секунда, вратата се отвори, а вътре лампата ме ослепи. Докато се окопитя, в обстановката, чух Хари да ми казва, че ей сега ще запали печката, а после всичко се завъртя и около мен се наредиха печка, легло, маса с бяла покривка и столове. Огледах се. Цялата и същевременно единствена стая на къщата, беше застлана с губери, халища и китеници. Двата прозореца над леглото, бяха малки, с къдрави, бели пердета, вързани от двата края с панделки, а зад тях на перваза надничаше една прашасала, мото каска.
- Харесва ли ти къщата? - усмихна се той, докато влизаше. Беше прегърнал сноп съчки, с няколко влажни дървета. Хари ги стовари на ламарината пред печката, клекна и се обърна към мен през рамо: - Тук идвам, когато ме хванат лудите. И банята съм я стегнал, само паркета трябва наредя, но все не ми остава време.
- Хубаво е всичко. – отвърнах и закачих раницата си на единия дървен стол.
Даже твърде хубаво. Гледах го ...