На другата сутрин се намерих да плувам под вода в басейна на банята. Водата беше мека и топла. Обгръщаше ме и ме отпускаше, изтласквах се напред и се наслаждавах на прозрачната ѝ мекота, но след малко започнах да се задушавам, свършваше ми въздухът, а когато се опитвах да подам глава над водата, се ударих в ледена покривка. Потърсих пролука в леда, за да си поема въздух и точно, когато дъхът ми свърши, намерих процеп с разпукан лед и изплувах над повърхността. Тогава се покатерих на ледената покривка и видях, че съм облечена като за дискотека. Бях с черната си рокля на ситни, бели точици, с дантелено деколте, дълга, обшита по краищата с дантела, при това бях обула високите си боти, които носех само на празници. Започнах да се разхождам върху леда на басейна. Бях сама. Отдолу прозираше светлосинята вода и както се чудех, дали токовете няма да пробият ледения слой и отново да потъна, чух позната мелодия. Тя се разнесе над водата, леда завибрира и достигна до мен. Знаех този сигнал. Та на ...