Dec 28, 2021, 6:24 PM  

 Снежното преспапие 

  Prose
412 2 5
Multi-part work
3 мин reading

  Улиците блестяха с празничната си украса. Мина край един магазин. Върху витрината му пишеше

            Антики

На видно място бе сложено снежно преспапие, което светеше със странна светлина.

Спомни си детството. На Коледа му бяха подарили същото. Бели елхи, а зад тях огромен, бял замък с много островръхи кули. Пред замъка имаше замръзнало езеро.

По цял ден обръщаше кристалното кълбо и валяха снежинки. Това беше най-вълшебният подарък, но един ден го изтърва и се разби на пода. Остана само локвичка вода и парчета стъкло.

Реши да си го купи. И без това нямаше никой, от който да получи подарък.

Влезе в магазина и го лъхна миризма на прах и мухъл. По рафтовете имаше препарирани животни, старинни часовници, сервизи, бронзови статуетки, ветрила и какво ли не. Зад щанда стоеше сбръчкано старче с еврейска шапчица и дебели очила.

- Дошъл сте добре, момко млади.

Усмихна му се, защото наскоро бе навършил шестдесет.

- Добре заварил. Продавате ли това преспапие на витрината.

- Ооо, от мъка къса ми се сърцето , но продава се не. То вълшебно и безценно е.

- Знам, че е вълшебно, още от малък, но ако ви интересува, имам много пари за харчене.

Извади от портфейла си няколко едри банкноти.

В очите на старчето просветнаха златни отблясъци.

- Ако малко сложите още, от хартийките тия и да помисля може.

Извади още банкноти.

- Туй, вече мисълта ми дойде.

Отиде до витрината и взе стъкленото кълбо.

- Само да внимава трябва, вий Луна през него не поглежда, щото... Лошо... Може се загуби!

Опакова преспапието и му го подаде.

- Вий щастливо с Коледа бъдете!

- И на вас, щастлива Коледа!

Прибра се и разгъна подаръка си. Обърна го и заваляха снежинки.

Навън грееше пълна Луна.

Сякаш, някакви странни сили го тласкаха. Забрави думите на старчето и погледна към Луната.

Изведнъж край него се завъртя снежна вихрушка и той полетя.

Викаше, но гласът му изчезваше в нищото.

Тупна в голяма пряспа сняг. Отпред бе дворецът в цялото си великолепие. Искреше, като брилянт. На кулите се вееха знамена с черна снежинка.

Изправи се и отупа снега.

От белите елхи към него препускаше бял елен с разклонени рога. Следваха го и три бели зайчета. 

Групичката спря.

Еленът се поклони подгъвайки единия си крак.

- Добре сте дошъл в нашето кралство, млади момко.

Той гледаше с пълно недоумение говорещия елен.

- Къде се намирам?!

- В кралството на Злата Сейнара. Вече 55 години тя властва, защото някой тогава разби вълшебния купол на нашето кралство и дойде Тя. Затвори в една от кулите златокосата ни кралица Даяна. Всичко стана много лошо и тъжно тук, но Снежният Дракон пророкува, че от другата земя ще пристигне млад принц и ще освободи нашата Даяна. Може би си ти, млади момко?

Трите зайчета заподскачаха и едновременно с тънки гласчета заповтаряха:

- Той е... Той е... Ние знаем!!!

- Съжалявам, но сте се объркали, мили животинки. Аз съм твърде стар, за да бъда вашият принц.

Еленът се доближи и приклекна.

- Седни на гърба ми и ще отидем до Замръзналото езеро.

Качи се на гърба му и с три скока бяха при езерото.

- Сега слез и се погледни!

Доближи огледалния лед. Гледаше го неговото отражение, но когато бе на двадесет.

Отдалече се чу вой на вълци и ловджийски рогове.

- Веднага се мятай и да бягаме! Сейнара е разбрала, че си тук. Ще се скрием в пещерата на Снежния Дракон, там вълците и гномовете ги е страх да припарят.

Препуснаха оставяйки снежни облачета след себе си.

 

Следва продължение.

» next part...

© Гедеон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Този старец ми заприлича по словореда на Зиги!😊 Всеки в живота си има по някоя Зла Сейнара с който се бори! Наистина приказките са частици от живота ни обвити в магия и вълшебство!
  • Поръчки изпълнявам всякакви.
    За белези щастливи някакви.
    Героят яхнал белия елен.
    Кралица ще спаси от плен.
    Щастлив със белег
    ще е в този ден.

    Продължението следва в не римувана реч.
    Благодаря ВИ, за коментарите.
  • И аз като троя очаквам накрая героят да е целия в белези на щастие
  • Наистина снежните преспапиета са с приказна красота. Имам чувството, че на твоя герой му предстои голямо пътешествие, но с щастлив край.
  • Потопих се във вълшебния свят на приказките... Чакам продължението!
Random works
: ??:??