СОФИЙСКИ РОМАН
Глава четиринадесета
Шумът от течащата вода заглушаваше другите звуци, но макар и слабо, Марта разпозна звука на отваряща се врата и инстинктивно се обърна и замръзна. Под рамката на вратата на банята стоеше Кирил със странна усмивка. Водата продължаваше да тече по голото тяло на младото момиче. Марта беше като парализирана, даже не беше вдигнала ръце за да прикрие гърдите си. Кирил направи крачка и в този момент се почука на вратата на стаята, и гласът на Виола
- Марта, дъще, там ли си?
Преди момичето да успее да отговори, Кирил изчезна през вратата, която гледаше към градината. Марта едвам успя да навлече халата и вратата се отвори и Виола влезе. Явно беше в добро настроение.
- Как си дъще?- попита Виола, забелязала смущението на дъщеря си. Добре ли си? Изглеждаш много бледа.
- Добре съм, -малко по -уверено отговори Марта, бях под душа и малко се стреснах. – А очите на момичето търсеха фигурата на мъжа в градината. Но от него нямаше никаква следа.
- Облечи се и ела в х ...