СОФИЙСКИ РОМАН

                         Глава двадесет и девета

            Лина, Елка и Диана вървяха по тесните улички на града. Едвам успяваха да се разминават с огромната тълпа туристи и местни хора, по тези улици-пазари, където човек можеше да намери и купи, даже онова което не му беше минало през ума, че може да съществува. Магазин до магазин, сергия до сергия, наредени направо на земята или закачени на дървени рамки стоки, подканяха минувачите да развържат кесиите и похарчат някой и друг дирхам, долар, френски франк или западногерманска марка. Продавачи между 8 и 80 години предлагаха шумно своите стоки, пазареха се, убеждаваха, кандардисваха, черпеха с чай клиенти и зяпачи, само и само да стане алъш-вериша. От ранно утро до късно вечерта, върволицата клиенти и дошли на “зей пазар” туристи,   запълваха тесните улични лабиринти.

Джелаби, обкантени със сърма и коприна кафтани, гандури и островърхи папуци, висяха пред магазинчетата, в очакване на клиенти. Красиви, малки и големи,  купи, шахматни дъски, кутии за накити, масички и хиляди други полезни предмети и декоративни елементи от тиково дърво, привличаха окото на чужденците със своята  екзотична красота. Женски и мъжски негърски глави в профил, изработени от абаносово дърво, бяха обект на особено внимание на тези които търсеха сувенири от града край Атлантическия океан. Разнообразието на медни и месингови изделия беше неограничено. Котлета, амфори, ибрици, тасове за баня, чаши с различни големини, черпаци и купи, и купички се предлагаха на този невероятно богат пазар, който обхващаше голяма част от стария град.

Лина се спря пред една сергия с предмети от тиково дърво, лъснати до метален блясък и си хареса правоъгълна кутия за бижута. Продавачът, дете на 8-9 години не я остави да си тръгне, докато младата госпожица не купи кутията. Колкото Лина отказваше покупката, толкова бе настоятелно, момчето я убеждаваше за невроятната красота на стоката си, за качствата на дървото и за супер ниската цена, както казваше малкия, щеше да я даде едва ли не подарък, почти безплатно. Госпожицата много му харесвала, и щял да я подари само за 50 дирхама, т.е за 12 долара. Била единствена по рода си и красива като нея. Момчето навярно не знаеше ни да пише, ни да чете, но знаеше да продава стоката си. На Лина й хареса настойчивоста  на малкия Хасан, както и умението му да убеждава, и купи кутията за 30 дирхама.  На следващата сергия същата кутия се продаваше за 25, а до нея за 79. Но беше по-лъскава.

Ессауира беше сравнително нов град, изграден по времето на султан Мохамед Бен Абдалла, на празно място, където археолозите бяха открили следи от антично селище, и останки от картагенци и римляни. Местото имаше голям залив и позволяваше използването му за търговско и военно пристанище. Португалската империя беше завладяла града и преименувала на Могадор, а след протектората на французире, мароканският Крал Мохамед 5-ти, й беше върнал името Ессауира.

                  Португалската крепост със своите високи стени и впечатляваща дебелина, и до днес бяха обект за посещение на хилядите туристи, които ежегодно посещаваха този живописен град на брега на Атлантическия океан. Третият по големи град  в Мароко, за улов и консервиране на сардината. А туристите имаха възможност да я консумират съвсем  пресна, от скарите пушещи на кея и захранвани от рибарските лодки, които непрекъснато докарваха още скачаща в сандъците риба, която директно се оказваше на скарата с горящи дървени въглища. Миризмата и пушека се носеха из целия град и  служеха за реклама на продавачите. Купища лимони и цели глави лук, търкалящи се по мръсните маси, служеха за гарнитура на невъобразимо вкусната сардина на скара.

                  Макар и малък, градът беше много интерсен и трите приятелки прекараха тук цели 3 дни. Невероятната атмосфера на този малък, крайбрежен град не можеше да остави никого безразличен.

Докато Ессауира ги беше пленил със своята изключителна атмосфера, новият Агадир ги прелъсти със своите неповторими плажове.  Прочутата френска фирма “Клуб Медитеране” беше превърнала този океански бряг в рай за любителите на лазурното море, на обширните плажове с бял и суперфин пясък, за пристрастените към сърфа, ветроходството и плуването в кристално чистите води на Атлантика.

След три слънчеви дни по дивите плажове  южно от Агадир, след часове прекарани в  кристално  чистите води на океана, наподобяващи течно водно стъкло с цвят на смарагд, и събиране на тен на бялия фин като пудра пясък, Елка, Лина и Диана тръгнаха обратно към Рабат.

                 Пътуването, този път, мина без премеждия, трите се прибраха изморени, но доволни от видяното.

Ваканцията беше приключила и Лина отново беше със своите ученички. Поднови и посещенията си в  бридж клуба.  Курсът на г-жа Ивет беше към края си и новите бриджори търсеха партньори за ежеседмичните турнири, които се провеждаха вторник вечер и събота след обяд.  Свидетели на усърдието на младата учителка, няколко души от нейните съкурсисти й предложиха партньорство, но Лина отказа деликатно. Играта я беше така погълнала, че й се искаше да заиграе с някой по опитен. Изчакваше. Помоли г-жа Ивет да й даде  някаква по-сериозна книга третираща въпросите на защитата и разиграването. Учителката й се усмихна доволна от желанието на младата си ученичка да навлезе по-надълбоко в дебрите на тази изключително увлекателна, но сложна игра.  Във вторник вечер, след завъщането си от пътешествието, Лина отиде на турнира и помоли да седна на масата на г-жа Ивет като наблюдател. Естествено не й беше отказано. Същото направи и следващата седмица, наблюдавайки играта на най-добрите.

Роже Бенуа беше брат на г-жа Ивет. На 32 години, той работеше в френската легация като преводач. Роден в Мароко, завършил тук висшето си образование, Роже владееше префектно арабския език, както и английски и испански езици. Беше симпатичен мъж, със среден ръст, кествняви коси  и очи в същия цвят. Прекрасно възпитан и с приветлив характер, Роже се ползваше с много добро име в клуба. Беше от най-активните членове на ръководството и често пъти арбитрираше по време на ежеседмичните турнири. Обикновено играеше като партньор на г-н Рамзи,( не беше истинското му име) министър на търговията в мароканското правителство. Министърът беше редовен участник на турнирите провеждани всеки вторник от 8 часа.

             Докато вторник вечер заетите маси бивха винаги между 15 и 20, то в събота обикновено не надвишаваха повече от 10.  Тази събота имаше малко хора, едвам щяха да се съберат хора за осем  маси. Лина отново беше дошла в ролята на “кибик” и беше крайно изненадана когато Роже Бенуа й предложи да му партнира. Неговият партньор, е последният момент се обадил, че е зает и няма да може да играе. За да се запълни масата беше необходим един играч. Това беше голяма изненада за новата бриджорка, много приятна изненада. Лина имаше възможност да играе  с един от най-добрите в този клуб. Радваше се на поканата, но същевремено беше доста притеснена и се чудеше дали да приеме или деликатно да откаже. Роже се усмихна на нерешителноста й, и с много дружелюбен тон каза:

- Госпожице, все някога трябва да започнете й да играете. Вие бяхте една от най-добрите ученички на сестра ми, Вие обикнахте тази великолепна игра и сега имате възможност да се забавлявате. Хайде, не се притеснявайте, обещавам Ви, че няма да бъдем първи, но и последни няма да се класираме.Елате, ще седнем на втора маса Север-Юг. Вие на Север, защото аз трябва да попървам фиша с резултатите.- и усмихвайки се чаровно, я хвана за ръката и поведе към втора маса.

Първите три раздавания бяха кошмарни за новата бриджорка. Лека полека, Лина се съвзе, преодоля страха, и започна да играе доста по-уверено. Роже непрекъснато я окуражаваше, което и помогна още по- добре да се отпусне. Класираха се 6-ти от осем двойки. Действително не бяха последни.

Всеки вторник, Лина сядаше  до Роже да гледа играта.  Следеше я с голям интерес и научи много принципни неща при разиграването и при защита. В подходящ момент, Роже й обясняваше  в какви случаи как трябва да се постъпва. Във вторник гледаше, а съботите пролагаше  на практика, кова което учеше гледайки играта на другите. След няколко съботи, нещата тръгнаха  доста по-добре. Лина се чувстваше много по-уверене и напредък вече се чувстваше. Лека полека напредваха и в класирането. Вече имаха няколко клсации на 4-то място, една голяма катастрофа, която ги изпрати на последно място, но и два класации на 3-то.

                 Ивет беше заинтригувана от поведението на брат си. Партньорството с младата белгийка явно му допадаше, и това беше чудното. Тя добре познаваше Роже и знаеше колко той е амбициозен и не обича да не е на 1-во или 2-ро място. Преди преживяваше силно, когато при лош късмет се случваше да се класира с партьора си някъде в по-задните места в таблицата, а сега упорито партнираше на Лина, знаейки нейната неопитност. Беше започнала да се съмнява, че освен като партьорка  за играта, брат й се беше увлякал сериозно по младата учителка.

              Съвсем скоро, съмненията й преминаха в увереност. След съботните турнири, по традиция Полет Тома, с чието семейство ги свързваше дъгогодишно приятелство, ги канеше на аперитив  у дома.  Беше първата събота след Великденските празници. Турнира завърши малко след  6 часа, и компанията им  решиха да отидат до виетнамския ресторант. Освен г-н и г-жа Тома,  Роже,  и Ивет със съпруга си, имаше още три семейства в групата. Някои от тях се познаваха още от ученически, даже от  детски години. Бяха близки приятели. Книжарят Робер със съпругата си, семейство Пиерар,  г-н и г-жа Мало и Пиер Шампаньол и съпругата му.  Уговориха се да се срещнат  направо в ресторанта в 8 часа.  Роже обеща да се обади в ресторанта и запази маса. Френските  гостите, редовни клиенти на този ресторант,  бяха посрещнати от собственика Нго и настанени на най-хубавата маса. В 8 и 10 всички бяха вече заели местата си, отсъстваше само Роже и имаше един свободен стол. Понякога към компанията се пресъединяваше синът на Тома, Жан-Пиер, и всички помислиха, че Роже беше резервирал място и за него. В 8 и15, Роже пристигна придружен от младата белгийка. Всички бяха изненадани, най-малко Ивет. От известно време, тя подозираше, че брат й има някакви по-особени симпатии към новата си партньорка, но появата му с нея  тук, в тази компания беше наистина голям сюрприз. Всички се спогледаха и отправиха въпросителни погледи към Ивет. Тя им отвръщаше с чаровната си усмивка, в която сега имаше и доста лошо скрита изненада. Вечерта мина в прекрасно настроение и обилно угощение с вкусотиите на Нго, който освен, че беше много добър търговец, но беше и първокласен готвач и знаеше как да глези клиентите си. Естествено,  не мина и без превъзходните  френски вина, любими на компанията.

                През юни се състоя традиционният турнир на Президента, на който Лина и Роже спечелиха една миниатурна купа за третото място.

                Официално  учебната година приключи на 30 юни, макар че още след 10 Май ученичките не идваха на училище, оправдавайки се с умора и горещини. Това беше традиция в  Мароко  и на никой не му прявеше впечатление, освен на новодошлите в страната. Учителите се явяваха на работа, пиеха чай в учителската стая, общуваха помежду си  час- час и половина и си тръгваха. Но на 30 юни в 8 часа всички бяха длъжни да се яват на работа и подпишат протокола за края на учебната година, и бяха свободни до 15 септември, когато започваше новата.

                 През последмите месеци, преди края на учебната година, Лина и Роже бяха станали близки приятели. Освен партньори в играта, ходеха на кино, в неделните дни правеха еднодневни пътешествия из околностите на Рабат. Семейство Хашими ги бяха канили няколко пъти на обяд в Кенитра, където беше разкошната им къща- един малък арабски дворец, заобиколен от  малък парк  с екзотични цветя и декоративни храсти. Обядваха край басейна, играеха любимата си игра и прекарваха чудесно време заедно.

               На 29 юни вечерта,  към 7 часа се почука на голямата врата. Лина не очакваше никой. С Елка си бяха казали довиждане сутринта в училище и си бяха пожелали приятна ваканция, и да се срещнат отново, живи и здрави,  през Септември. Кой можеше да чука?      Лина леко открехна вратата и изненадата беше голяма. Пред нея стоеше Роже, с букет от “райски птици” и неголям пакет опакован в сребриста лъскава хартия.

            - Извинете Лина, че идвам без покана и без предупреждение, но телефон нямате и нямах друг избор, освен да рискувам да не Ви намеря в къщи или да не ми отворите. Но рискувах. Лина отвори широковратата и ги покани вътре. Роже знаеше къде живее партньорката му. Беше я изпращал неведнъж до дома й, но никога не беше влизал. А и той работеше на две крачки и понякога се бяха срещали и случайно в квартала или на пазара на площад “Пиерти”.

               - Заповядайте, влезте Роже, радвам се да Ви видя. Влезте.

Лина го покани  да седнат в двора  около масичката. Влезе в къщата, донесе кана портокалов сок и две чаши.

     - Съжалявам Роже, нямам  нищо  друга за да Ви почерпя. Утре ми е последен ден преди заминаването, и съм изпразнила хладилника, така и шкафа за храни. Ще отсъствам повече от два месеца. Носока е пресно изцеден и студен.- казвайки това, Лина нналя в чашите от ледения сок и седна срещу него.

           - Да, Лина, знам че заминавате и затова исках да дойда да Ви пожелая приятно пътуване. Аз също ще замина в отпуск. Но едва през Август. Тогава почти цялата легация е във ваканция. Остава да работи само консулската служба, защото през лятото много хора идват за визи. Вие къде ще прекарате дългата си ваканция? Вие учителите имате тази голяма привилегия, за която всички ви завиждат.

           - Заминавам за Брюксел. При родителите си. Засега нямам други планове. Там на място ще реша. Макр, че тук съм на брега на океана, но ми се иска да отида малко на море. Но, както Ви казах, засега нямам никакви планове.

              - Лина, не знам дали няма да изтълкувате молбата ми лошо, но бих Ви помолил за телефона Ви в Брюксел. Когато бъда във Франция, да Ви се обадя.- гласа на Роже беше както винаги кадифян. Този човек не знаеше да повишава тон. Винаги и с всички любезен, добронамерен, вежлив. Не случайно в клуба беше един от най-уважаваните хора и дългогодишен негов президент.

          - Рабира се, че нямам нищо против. Един момент,- и Лина влезе в къщата и след минута се върна с листче хартия, откъсната от ученическа тетрадка с телефонния номер на родителите си.

- Заповядайте Роже, ето моят телефон. Не обещавам, че лесно ще ме намерите у дома, аз много обичам да скитам из родния си град с приятели. Особено сега, след толкова дълго отсъствие. Обаждайте се сутрин, по-раничко. Аз съм ранобудна, и шансът да ме намерите е доста по-голям. Ще се радвам да се чуеме.- на лицето й имаше искрена приятелска усмивка, която я правеше още по-красива и чаровна. Това можеше да се прочете в погледа на Роже, който я гледаше с особено топло приятелско чувство.

          Роже стана подаде ръка и държейки ръката на Лина каза:

               - Лек път Лина, и приятно прекарване на ваканцията. За мен ще е много дълга,- и с чаровна, малко тъжна  усмивка добави. Ще ми липсвате.

Тежката гаражна врата се беше затворила, и Лина стоеше на средата на малкото дворче. Имаше чувството, че и на нея щеше да й липсва, чаровната и кадифяна усмивка на Роже.

- Глупости, - каза гласно Лина и побърза да влезе в къшата за да продължи да стяга куфарите си.