Лина, Елка и Диана вървяха по тесните улички на града. Едвам успяваха да се разминават с огромната тълпа туристи и местни хора, по тези улици-пазари, където човек можеше да намери и купи, даже онова което не му беше минало през ума, че може да съществува. Магазин до магазин, сергия до сергия, наредени направо на земята или закачени на дървени рамки стоки, подканяха минувачите да развържат кесиите и похарчат някой и друг дирхам, долар, френски франк или западногерманска марка. Продавачи между 8 и 80 години предлагаха шумно своите стоки, пазареха се, убеждаваха, кандардисваха, черпеха с чай клиенти и зяпачи, само и само да стане алъш-вериша. От ранно утро до късно вечерта, върволицата клиенти и дошли на “зей пазар” туристи, запълваха тесните улични лабиринти.
Джелаби, обкантени със сърма и коприна кафтани, гандури и островърхи папуци, висяха пред магазинчетата, в очакване на клиенти. Красиви, малки и големи, купи, шахматни дъски, кутии за накити, масички и хиляди други полезни предмети и ...