Samadhi (Гюлсер Мазлум)
249 664
Apr 28, 2021, 7:31 PM

Спайдър-Мен 

  Prose » Narratives
5.0 / 1
390 0 0
1 min reading
Днес попитах четиригодишния си внук /по месинджър, живеят в чужбина/:
– Дани, като пораснеш, какъв искаш да станеш, бабо?
– Татко! Искам да стана татко! – не се поколеба и за миг и отвърна светкавично, като едновременно се опитваше непохватно да надене на главата си маската на Спайдър-Мен. Беше си сложил вече червените ръкавици на супергероя от комиксите и тъй като бяха големи за неговите ръчички, висящите им наполовина пръсти се оплитаха един в друг и му пречеха да нагласи маската на лицето си. Започна да ми обяснява нещо за Спайдър-Мен, а аз го слушах наострила слух. Смях не смях, почти нищо не знаех за мъжа-паяк и го слушах с внимание. Отказах се да го питам защо иска да стане като татко си.
Мечтите не започват ли винаги така? Като стана голям, като му дойде времето, като се потрудя още малко, като се измъкна от кризата, като поспестя още малко пари, като си купя нова кола, като си построя хубава къща, като науча още нови неща, когато срещна късмета си, когато … Боже, мой! Едно от с ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Random works
  • silvina84 (Силвия Йорданова) Безумна
    Безумна
  • JaneEm (Джей Ем) Paths apart
    "In the moment I saw her walking out that room, a flash of memories hit me with an amazing force. Th...
  • S.P.Sevda (Севда Пумова) The writer's curse
    Viktor Petrov, a fifty-two-year-old author, sat at his desk, the worn leather chair groaning under h...
  • Stay-C Eadweard Fearless 2
    “No one ever has returned from the darkness!” asserted Hallr. The lumberjack’s eyes gazed indifferen...

More works »