В понеделник отидох 5-10 минути по-рано на работата си, личната карта в джобчето на бялата ми риза, закопчано с копче, в ръката букет карамфили и голяма кутия бонбони с панделка.Зачаках мадам Натали.

Трак, трак, трак, отривистите й крачки. Стори ми се по-хубава от  всякога. Поздравихме се, отключи, двигнах решетката , отворих вратата  и влезе както винаги първа.

- Мадам Натали, за вас са - смутено казах подавайки й цветята и бонбоните - С ваша помощ най-накрая имам лична карта, данъчен и осигурителен номер. Благодаря ви, вече съм свободен човек и няма да се крия.

Тя пое подаръците ми, пощипна и погали бузката ми.

- Искрено се радвам Петро, че сме успяли. Имам и аз радостна новина, Матилда, дъщеря ми, се е дипломирала магистър по право и снощи пристигна в Атина. Днес ми е двойна радостта, тя ще дойде около 14 часа и тримата отиваме на обяд, имаме повод нали. А сега може да направиш от твоите прословути нес-кафета с бишкоти - смееше се тя и радостно се завъртя в танцова стъпка

Беше ми неудобно сутрин да поръчва кафе от кетъринга, не е много по 1,50 евро чашата, или 3 евро по 20 дни, ето ти 60 евро. Бях купил кутия нес кафе, бутилки минерална вода и пакетчета за лед, пакетче пластмасови сламки, захар  и електрическа бъркалка от къщи. Става чудесно  фрапе, икономиите от цигари, употребени за нещо добро, смеех си се доволно на идеята и сметките.

Дойде и Матилда, противно на очакванията ми за високомерност и надутост, нали е парижанка, напротив, много приятно и лъчезарно момиче. Високо, стегнато, даже и без обеца на носа, като на някой селски шопар, нежни камъчета проблясваха на ушичките й, няма грам екстравагантност, от мен си добавих, язък дето си живяла и учила в Париж. Разказва , че е възнамерявала да  кандидатства за позиция в Европарламента, но един от кандидатите имал роднина да работи там и тя си спестила разочарованието, решила да дойде тук, да събере сили и да започне в адвокатската кантора на дядо си.

Изглежда  тук нямаше познати, приятели, защото идваше в книжарницата и се заседяваше, смееше се като не намери точната дума на гръцки и я каже на френски.

- Не сте почерняли госпожице Матилда, не ходите ли на плаж - попитах ей така един ден

- Искам, но няма с кого ,мосю - хумористично отговари - Мамаа, какво ще кажеш с Пиер да идем на плаж, събота, неделя, ще разрешиш ли... не съм ходила на плаж от доста време.

- Ооо, поласкана съм, че госпожицата иска разрешение от мен. Да, но внимавайте, морето не е до коляно...- и размаха пръст

Кирия Наталия сигурно се изплаши, Петро е като тиха вода, а тихата вода е най-опасна. Разбра как живеем, имаме бизнес, хубаво момиче, защо да не се възползва, колко му е да омаеш едно 24-25 годишно момиче, опасна възраст. Притрябвало ми е, животът е пълен със случки, когато някой се жени или омъжва по сметка, обикновено следват разочарования и  последствията се стоварват върху децата. Е, може и да е симпатяга Матилда, но не съм чак толкова комерчески настроен, ако забогатея тук в Гърция, тогава може...

Отидохме с колата им  до плажа. Налягахме под чадъра, е трудничко е отначало, кой да вземе думата, кой да слуша.

Поглеждахме се крадешком в очакване. Взех инициативата, показах й два пръста.

- Ще ги нарека така, единия започваш да говориш ти, а аз слушам, на другия обратното, говоря аз, ти слушаш.  Избери си един.

Тя се засмя и дръпна единия пръст.

- Ами ти започваш, аз слушам  - засмях се

- Нали знаеш, мама е французойка, татко грък. Оженили се като студенти, а мама е била едва 19 годишна, раждам се аз, те завършват  успешно  и идваме да живеем в Атина. Родителте му, баба и дядо, са били търговци, имахме къща и в Певкаки , и около Вула. Дядо е имал две малки корабчета с които снабдявал  с продукти близките островчета, няколко магазина . Купили  къщата в която сега живеем, големите складове и този магазин на името на мама, отначало е бил за алкохол, местни узо, вино и вносни уиски, френско вино и всякакъв алкохол и цигари...И татко се подхлъзнал по алкохола. Знаеш той върви ръка за ръка с леките жени и хазарта. Подхлъзнал се, но и паднал. Със седмици не се прибирал в къщи. Залагал и изгубил корабчетата, по-късно заложил други магазини, къщите около Атина, загубил и тях.

Родителите му се изплашили от тези негови постъпки и и побързали да прехвърлят останалите имоти и всички облигации и ценни книжа на мама и на мен. След година-две те починаха. Тогава ние с мама се прибрахме в Париж, те не се разведоха заради мен. След година баща ми дойде при нас, разкайва се, казва че се е оправил. Мама го прие. Но, това е Париж, не е Атина.

Намери си отново лоши приятели. Заплашваше ни. Френският ми дядо е юрист, издейства ограничителна заповед.  И баща ми се махна от къщи и от живота ни, но все още живеехме с мама със страх.

Полицията го намерила една сутрин убит под мост на Сена с празни джобове.

А ние живеехме и в Париж и в Атина,... и никъде.

Мама разчисти алкохола, подреди това нещо, първоначално е било трудно, но се разрастна до това.

Аз останах при френските баба и дядо, идвах само лятните месеци, а мама по Нова година. Пораснах. Завърших- разказваше тя с тъжни нотки - Се ла ви, това е животът. Остана ми може би само неприязънта към алкохолици, крадци, измамници. За това завърших право, ще продължа дядовата професия в кантората му, и ще се боря. Но не винаги и навсякъде можеш  да се бориш с подобни, но си струва да опитам... Дали като Диоген ще извикам'' Еврика '' на излизане от бъчвата с фенер в ръка.

Погледнах я. Наистина '' се ла ви '' на това крехко и симпатично момиче, хайде госпожица. Но  така е, не можеш да избягаш от орисията си, защо орисия, всеки прави нещо в името на доброто.

- Пиер, извинявай, ако съм те натъжила, не искам да  го споменаваш пред мама . хайде да се гмурнем във водата нали за това сме дошли

Подаде ми ръка и хванати за ръце се запътихме към водата. Допира с топлата вода я развесели, смееше се , подскачаше около мен, пръскахме се с вода. Остави ме на автобусна спирка и уговорихме утре сутрин да се чакаме тук. 

Неделния ден мина в смях, в по-свободно общуване. Като гладни обядаме със сувлаки и гиро-гиро, после  хванати за ръце се разхождахме по плажа. Отново имаше какво да си кажем, но ни беше страх от самите нас. 

А броените дни минават бързо

- Знаеш ли, в неделя вечерта си заминавам, да не ходим с събота на плаж, искам  да съм с мама ...ти си истински приятел Пиер, чувствам , че не си равнодушен към мен, но не се поддаде на недомъвките ми за физическа близост. Мога ли да те целуна...

Пожелах й успех в живота и да следва мечтите си. Извиних се, че няма да дойда на летището, защото сега аз искам да е заедно с майка си

                А  дните се нижеха бавно и монотонно.

Ех, друго си е да си с документи, по-спокоен си, можеш като минеш покрай полицай  да го поздтавиш, а той да ти кимне с глава.

Но въпреки това, продължавах да  ходя на работа приятно изглеждащ, усмихнат на живота и всичко около мен

Днес подскачах от радост, мадам Натали ми плати седмичната заплата, някаква госпожа от офис където носих хартия ми даде 20 евро, защото полувин час местех и подреждах някакви папки, тя доволна и аз доволен. Заслужавам да си купя бяло вина, узо, някои продукти от първа необходимост, както наричах баницата и тиропитаки, макарони, спагети, разсъждавах на път за супермаркета.

Срещу мен  кирия Лазариду, емигрейшен офицера, моят ангел-спасител. С разпусната коса, няма го строгият кок и униформа на емигрейшън служител, а с бели понталони, шарена туника и преметната дамка чанта през рамо. Вървеше все така чевръсто и наперено, все едно е в службата си.

- Кирия Лазариду, здравейте, Петро българинът съм, бях при вас на интервю...Имате ли свободно време, каня ви  на кафе,... не знам как да си се отблагодаря - смутено я заговорих

Тя поспря, погледна ме   с големите си очи, лека усмивка пробяга по устните й.

- Здравейте, щом е за  благодарност и за кафе, ще намеря време. Как сте, спомням си  че някъде из квартала живееш. Да вървим, тук наблизо има  кафе-бистро - говореше тя с мекия  си приятен тембър.

Насядахме около  кръглата масичка. Ето, всички сме обикновени хора, само службата ни прави строги, включително и не до там привлекателни.

- Ако не сте с лека кола, да добавя и Метакса към тортата и кафето - предложих

- Да може, ще ми дойде ободряващо, и без това днес беше тежък ден.

Промърморихме нещо като наздравица, отпихме по глътка

- А ти как я караш, случайно минавах оттук и ти ме видя - усмихна се тя

- Добре съм, работа-сън-работа, ежедневно  еднообразие. Редовно пазарувам от тук, но не се мотая из улиците, а направо в къщи, поровя се малко из Интернета или отивам да свърша някоя работа

- Работа, каква работа, работиш на две места ли -  учуди се тя

- Не точно, изявявам се като градинар, почиствам гаражи, мазета, някои дребни ремонти ако има - заоправдавах се - А вие как се, вероятно и вашата работа не е лесна

- Добре съм и аз, не се оплаквам - насмешливо каз тя - Работа мечта за мнозина, но никой не гледа напрежението и отговорността.

Постепенно сменихме темите, бъбрехме си ей така с усмивка на лице, за Атина как израсла изведнъж като гъба, за отминалите Олимпийски игри, музей, Акропола, Синтагма...

- О, да ставаме, искаме изведнъж да изприказваме всичко ли, а за следващият път - весело каза тя - Ако ми дадеш номера на мобилния си, мога да те потърся и да се срещнем. Приятен събеседник си.

             Разделихме се с усмивка и забравихме, че се бяхме запътили нанякъде. Всеки тръгна в обратна посока.. Приятна жена.

             Ако е късмет, заключих умно  най накрая, може и да ми позвъни някога....

следва продължение.........