Спътница
СПЪТНИЦА
Замлъкна…
Рядко продумваше дума…
Като че беше онемял…
От тогава…
Откакто тя си замина…
От тоя свят.
Нямаше и четирисет…
Тежка болест я прикова.
Не издържа.
Издъхна в ръцете му.
Не заплака…
Нямаше сълзи…
Нямаше и глас…
Светът се промени!
Слънцето залезе…
Стъмни се, притъмня…
Тя си замина…
Той остана с детето …
То порасна…
Изучи се…
Но никъде работа не намери…
И се запиля по света…
И той остана сам.
Работеше тук…
Работеше там…
Махаха го от тук…
Махаха го от там…
Но излезе му късмета!
Научили, че почти не спи…
По цели нощи будува…
Та го прибраха в един склад…
За нощен пазач!
И обикаля, обикаля…
Срещне тоя, срещне оня…
От нощните смени…
И нощите минават…
Една след друга…
Кошмарът започваше през деня…
Ни сън го лови…
Ни с кого дума да размени…
И не изтрайваше…
Излизаше и обикаляше…
Първо из улиците…
Вече запустели…
Вече останали без хора…
После покрай града…
Из природата!
И всеки ден…
И все по-далеч…
И все по-далеч…
Вървеше с километри…
През запустили, буренясали ниви…
Пресичаше пресъхнали дерета…
Заобикаляше изсечени гори…
И денят минаваше…
Връщаше се за нощната смяна…
И пак обикаляше…
Спре при тоя…
Спре при оня…
Питат го?
Продумва…
Къде е днес обикалял…
Слушат го!
Чудят се!
Как издържа…
Сам…
Без дума с никого да продума…
И спират да питат…
Кога чуят…:
-Не съм сам.
-Тя е до мене…
-Вървим и си мълчим…
© Иван Стефанов All rights reserved.
