Прибрах се в България преди повече от година. Много време ме нямаше.
С Петър се засякохме случайно на „Графа“, седнахме на кафе и дълго говорихме в минало време, бяхме приятели от младини. Припомнихме си весели случки, поговорихме за съученици. Аз споделих, че съм се развела и сега работя като преводач, а той вече рано пенсиониран работи в една фирма като консултант на 4 часа. В личен план не било розово, но нямал желание да говори сега и ме погледна тъжно с търсещ съчувствие поглед.
И двамата имахме ангажименти и затова се уговорихме да се видим в неделя на по чаша вино и да побъбрим отново.
След три дни се срещнахме, настанихме се, поръчахме и той започна направо :
- Отдавна съм вдовец, след смъртта на съпругата ми започнах любовна връзка с много по- млада от мен жена, с която се бях запознал във фитнеса, малко преди жена ми да загине в катастрофата. Смъртта бе шок и ако не бе тя, сигурно щях да превъртя. Синовете ми, обаче, от съседки разбрали, че нещо не е така както го представям ...