III
 
    Откъде знам всичко това ли? Купи ме и започна да преписва на мен някои неща, които беше нахвърлял като чернови през годините. "За лудо работи, за лудо не стой!" както се казва. Бях му нещо като отдушник от токсичната връзка със съпругата му, която в началото беше толкова хармонична. И от това, че реално не беше стигнал до никъде в живота. " Къде сбърках?"– се питаше той – "Кога бракът ми започна да се пропуква? Защо животът ми се превърна в такава каша?!" И си даваше сметка, че имаше някои ключови моменти, когато трябваше да прояви повече решителност и здрав разум: когато трябваше да влиза в средно училище, в университет, когато трябваше да си избира професия; когато трябваше да си отваря повече ушите и очите в избора на жена и т.н. "Сам съм си виновен за всичко, което ми се е случило досега в живота!...Няма смисъл да обвинявам който и да било. Ако имах малко по-силен характер и бях по-умен, нямаше да стигна до тук. Щях да имам щастливо семейство, удовлетворяваща, добре платена работа, стойностни приятели и най-вероятно щях да просперирам някъде в чужбина."- заключваше философски моят притежател. Дори изкара няколко курса по чужди езици, за да навакса изгубеното в Гимназията време. А и за някакво свое лично удовлетворение, че прави нещо за себе си, че не стои на едно място. 
  
  Така се изнизаха годините. Децата пораснаха и си хванаха пътеките в живота. С жена му най-после се разведоха. Не след дълго тя се омъжи повторно. Оказа се, че години наред си е имала любовник. "Истински мъжкар!"– както гордо беше заявила на бившия си вече съпруг. Не че не беше имал подозрения. Честно казано, беше му все едно! Много повече го беше дразнела необоснованата й ревност към него. "Като ревнуваш, поне ти самия не давай поводи за ревност! Като изневеряваш, поне недей да ревнуваш!" Но хем да изневеряваш, хем в същото време да ревнуваш половинката, това за него беше абсурдно! "Лъжовен свят! Майната му на всичко и всички! За първи път в живота си съм истински свободен да правя каквото си искам!"– си каза нашият човек и веднага си помисли, че ако си го беше казвал по-често през годините, нещата щяха да са различни. Междувременно започна да печата някои свои неща по вестници и списания. Издаде книга. Прие се доста добре от читателите и критиката. Преведе се след време и на други езици. Издаде втора. После преиздаде  първата. Появи се трета. И колелата се завъртяха. Започна да участва в културни събития, да дава интервюта, да се появява по телевизията. Набра популярност. "Успехът е най-мощният отговор на всички нападки, присмех и подигравки! Компенсация за всички обиди и унижения. Най-подходящото нещо, което да затвори устите на всички злонамерени хора!" – мислеше си с гордост писателят. 
  Междувременно си купи компютър и принтер. Научи се да работи с тях. Прекара си Интернет. Започна да публикува и там. "Защо ми трябваше всичко това –  да опъвам платна, да варя туткал, да разбърквам грунд; да дишам изпарения от бои, мастила и разредители; да ми се правят на важни разни измислени галеристи, които нямат нищо общо с изкуството?! Когато съм можел да си изкарвам хляба години на ред с една пишеща машина и малко листи, а в последствие – с един компютър и Интернет?!..." – си мислеше с горчивина той.
  Позавъртяха се няколко млади жени покрай него една след друга. Но нито той имаше някакви сериозни намерения към тях, нито те към него. Прекалено мнителен беше станал към женското съсловие след неуспешната си женитба – "Парен каша духа!" "Всички жени са един дол дренки!" – си казваше той така, както някои жени в подобно положение на неговото си мислят: "Всички мъже са един дол дренки!..."
    Вече не му бях нужна. Прибра ме в калъфа ми и ме сложи в един шкаф. Незнам колко време мина така. Извадиха ме наследниците му. От разговора между тях разбрах, че писателят е живял дълго време ту при единия, ту при другия в Чужбина. Е, надявам се, чуждите езици, които реши да понаучи като възрастен, да са му свършили работа. Но наскоро беше починал и сега смятаха да продават жилището. Така аз и много други негови вещи попаднахме в антикварния магазин. Макар, че между нас казано - направо съм си за музея...