Jun 22, 2023, 7:53 AM

Старият художник 

  Prose » Narratives
194 1 0
1 мин reading



    Повече от седемдесет години бе извървял старият художник Калин Илиев. През своя път бе рисувал пейзажи и графика. Портрети. Натюрморт. Бе се отдал изцяло на рисуването. Така бе изградил свой свят. В него се чувстваше добре. Сякаш не виждаше какво се случва навън. Намираше муза във всичко, което го заобикаляше. Песните на птиците. Красотата на цветята. Слънцето. Звездите. Луната. Любим човек. От всичко това, той вземаше най-ярките цветове и ги пренасяше на платното. И така. Ден след ден. Неусетно бяха изминали много години. Отдавна бе признат художник и хората го уважаваха. Но той си бе дал сметка, че именно тях не познаваше. В неговият свят нямаше шум. Нито тълпа. Имаше само моливи, четки, палитра, платно и ателие. Изключително скромен по време на изложбите той казваше няколко думи за картините и оставяше посетителите да разглеждат. Неусетно бе дошла старостта. Калин имаше вече време за всичко. Да порисува малко. Да поговори с някого. Но сега искаше да опознае и хората. Обичаше да сяда в две от кафенетата в града. Без значение какво е времето, той си избираше маса навън и пиеше бавно от кафето. Наблюдаваше. Минаваха хора край него. Повечето го поздравяваха. Той кимаше с глава. Палеше цигара, която държеше като молив между пръстите си и се усмихваше. Нямаше самочувствието, че е дал много на своя град. Но обичаше родното си място повече от всичко. Когато се разхожда, не броеше свите крачки. Те просто бяха част от пътя.

Явор Перфанов
21.06.2023 г.
Г. Оряховица

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??