11.
След година къщата светна като нова. Всичко – дървета, ограда, покрив, знаме, всичко беше ремонтирано и подновено. Вътре жените от селото я изчистиха и подредиха.. Гледах я и се радвах, мислех си: „За теб, Крас, за теб и синът ти, когото отгледах с много обич!”
Януари къщата беше готова и вътре – с книги и снимки на Крас – от границата имаше много: Крас с кучето Вихър, на кльона през зимата, Крас прави снежен човек, Крас пред къщата с жена си Лиляна, много снимки с децата от селото, Крас със Златогривец… Хубаво беше станало. Кметицата каза, че за трети март ще открият къщата – музей на българщината. Трепна ми сърцето, вече имах чувството, че виждам старшината оживял по някакъв странен начин. Само мъката по жена ми и децата ме изпиваха отвътре.
Ходих до реката в един много студен ден – пуснах дневника на Крас по течението надолу, бях сигурен, че ще намери собственика си. Изпитах някакво странно облекчение –реката погълна всички чувства и страдания на Крас, отнесе цялата чернилка, ко ...