esenna (Нина Стоянова)
66 451
Aug 29, 2020, 4:27 PM

 Старшината 1 

  Prose » Others
1660 1 6
Multi-part work
5 мин reading
Дай време на времето
1.
– Симооо ! От кога не сме се виждали! Какво става с теб, бе човек, как сте с Мичоната, що сте, едно телефонче не връткаш, може ли такова нещо? – Цецо жестикулираше насред пазара, усмихваше се, потупваше ме по рамото и говореше все по-възбудено. Радвах му се, но аз съм прибран човек – така казваше Мичона – жена ми, не съм си показвал чувствата. Ами те не са за показ, нали така? Те са си вътрешното на човека! Както говорехме, Цецо изведнъж възкликна:
– Ей, как щях да забравя, старшината умрял, разбра ли? Толкова се изумих, че изтървах торбичката с домати. Не можех нищо да кажа, исках да питам кое, как, но не успявах. Цецо говореше, говореше, не спираше, същият си беше както едно време, а аз преглъщах на сухо и тъпчех на място вдървен от тая новина.
Прибрах се в къщи, подадох разпацаканите домати на жена си и отидох в спалнята да си легна. Чувствах се като изкормен, някаква огромна дупка беше зейнала в мен.
Старшината! Как така ще умре? На има-няма 60 години? Краси ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Нина Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??