Новината обиколи селцето като гладна лисица кокошарник. Наелектризира страстите и събуди заспалите спомени. В селото рядко се случваха неща, за които си струва да се говори дълго, затова пък когато се случеха, дълго - дълго се говореше за тях.
Та една вечер, Пенчо Пощальона нахлу в кръчмата с новината, че някой е купил къщата на Митьо Гръбнака.
- Коя бе? Оная изгоряла съборетина? Кой луд се е решил на такава щура придобивка? - контрира новината Янко Сърбина.
- Май някакви англичани ли, шведи ли - почеса се по голото теме Мишо Магазинера.-
Братовчедите на Митьо са много доволни от сделката. Взели са цели десет бона.
- Ех, който си е роден с късмет, си е роден с късмет - въздъхна кръчмарят Пешо - Аз моята и за пет бондака бих я дал, хем може да се живее в нея, има и стени, и врати, и покрив, че и мебели тук - там.
- Сигур’ не сте разбрали нещо - намеси се и Ачо Пуяка - англичанин няма да вземе къща насред село. Брат ми нали работи като брокер в агенция, от него знам, че англичаните си тъ ...