1 min reading
Зима...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно скърцане раздира тишината... Не, просто счупен клон... Стъпки в бялата земя... Един човек си проправя път през страшните преспи и се опитва някак да не мисли за студът, който брули лицето му. Той бе със черен шлифер. По всичко личеше, че тази дреха не е от най-подходящите за това време. Въпреки това човекът продължаваше да си върви спокойно с ръце в джобовете. Не го притесняваха страничните шумове или скимтенията на пуснатите на свобода псета, не... Имаше някаква странна шапка, но по всичко личеше, че тя не го стопляше. Изражението му беше студено, с отпуснати очи и никакво желание за живот. Лицето му беше напукано от вятъра. А малката рана, която се намираше до носа му, беше инфектирана... Ка ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up