Слънцето като фея рисуваше зайчета по избелелите тапети на всекидневната. Дървеният стол, лакиран съвсем скоро, разнасяше наоколо миризмата на нови мебели.
Всичко бе старо, но запазено. Зеленото пружинено легло бе прилепено до прозореца, нарисуваният летен пейзаж по желязната му облегалка бе внимателно ограден с тънък елипсовиден контур.
Голямата двойна възглавница бе подпряна към стената и жълтият атлазен блясък на коприната блестеше, създавайки богата атмосфера в селската всекидневна.
Пружината изскърца шумно, когато жената леко се обърна в леглото.
- Ох, ох...
Черната главичка на детето, седнало на пода до стола, се обърна към леглото. Бархетната сива рокличка на цветчета се размърда оживено. Плетените високи терлички безшумно пристъпиха по-близо към леглото на болната.
- Бабо! Боли ли те?! - сбръчкало вежди и присвило устни, попита детето.
Старата жена отвори очи и погледна малкото детско личице. Пъстрите ù очи бяха изгубили цвета си и сега изглеждаха само сиво-блатнени.
- Не, не, ...