за моментите, в които смелостта не ни спасява съвсем от страха, но все пак ни носи един малко по-различен вид свобода...
Малката Мариета отвори бавно и тихо хладилника. Тя бе единствената, която имаше достъп до него, защото доверието на Александър не се печелеше лесно. Тайната на момичето се криеше в невинните черти на лицето ѝ – фетиш, от който руснакът не можеше да се отърве. Като друг плюс, Мари умееше и да готви добре – задоволително и за себе си, и за другите. Не веднъж, разбира се, беше давала ключа на прегладнялите момичета, които искаха да се нахранят бързо и незабелязано, когато тя нямаше възможност да сготви нещо, заради работата си. Но в този късен час ѝ бе забранен достъпът. Факт, от който тя много се страхуваше, защото това, което правеше, бе изключително опасно и можеше да постави в риск живота ѝ, ако нещо се объркаше.
Обстановката в изпорутената сграда не ѝ помагаше да се успокои. През прозореца на мръсната, малка кухня се виждаше едва-едва как дърветата се борят с вятър ...