Свободата на полета на чайките
Изцедена от безсънната нощ Джес стана късно сутринта. Слънцето отдавна се бе вдигнало и грееше силно. Първото нещо, което чу, когато се събуди, бе плисъкът на вълните. Този монотонен и същевременно с това яростен звук й напомни къде всъщност бе. Отдавна не се чувстваше у дома си като „у дома” – спокойно, сигурно място, където можеше необезпокоявано да си почине и събере мислите си. Затова и замина. Искаше й се да е далеко от мястото, което я изнервя, отегчава, ограничава и обезсмисля начинанията й.
Една сутрин Джес се събуди към 4:30 ч. и просто събра някои най-необходими неща и замина. Не й се искаше дори и да оставя бележка на близките си, но написа кратко: „Заминавам за няколко дни. Не се тревожете. Джес.” И замина. Дойде тук на морето, което изобщо не харесваше, но от което имаше нужда, за да се възстанови. Самата обстановка я ободряваше. Денонощно кипеше живот, хората бяха хиляди и непознати, а жаркото слънце я приканваше ласкаво да се попече. Не беш ...