Съботата на Стария полковник
Старият полковник звънна на дъщеря си малко преди седем. Чу недоволния й сънлив глас, подмина с пренебрежение намека й – събота е. Какво като за някого е събота? За него отдавна дните бяха еднакви, откъде-накъде ще спазва чужд календар? Та ако ще и на дъщеря му да е.
Събуди се нейде преди пет часа. Събуждане – макар да беше нещо като изплъзване с пльокане от рядката кал на дрямката.
Отдавна не му се спеше. Но пък и нямаше какво да прави през останалото време, затова гледаше да се поизлежава в голямото легло. Докато нуждата го отведе до тоалетната. А после сядаше пред телевизора.
Недостойният му зет веднъж подметна, че злото не спи. Да, бе – не спи… Би поспал хубаво, ама като не може…
Което го вбесяваше. Как така ще има неща, на които да не може да заповядва? Това е хаос, това е край на нормалния ред…
Затова след ставането пускаше телевизора. Нещо там си говорят, понякога детски анимации въртят – не е важно какво, трябва да си има дружинка. Свети онова голямо око, ехтят гласовете…
Ехтят, защото Старият полковник отдавна не чуваше добре. Дъщерята му носи някакви слушалки, ама… Абе, не е работа да ги мъкне все със себе си. Остави ги нейде, забрави и – трябват нови. Пък му и пречат. А той е човек, обича спокойствието…
Затова пускаше телевизора с пълна сила. Да чува… Ония пейзани, комшиите, доста време опитваха да му обяснят, че сутрин рано и вечер късно, когато той има нужда от другарчето си, спели…
Ми, да спят – не им е седнал на клепачите, я…
И той има права, и той е човек – иска си своето.
Ето сега и дъщерята егоистично мрънка – събота било…
Каква събота – той е станал. Защо светът да почива, когато той не може?
Продиктува й списък какво да му вземе от големия магазин. След половин час го отварят, има време да се облече и отиде. А после – да пристига с поръчките. Каквото й е казал. Ако нещо е забравил – пак ще иде. Събота е, друга работа няма…
Тя дойде, разтовари чантата и пак се върна. За две нови поръчки. Ами да свиква, не е за пръв път…
После той поиска две сварени яйца. Тя сложи тенджерката на котлона. А той с пъшкане се надигна, отиде до печката и намести дъното точно по кръга. Дъщерята напразно протестира, че всичко е било наред. Може и да е – той не виждаше от кревата какво прави тя, пък и като нагласяваше, не погледна.
Работата е принципна. Знаеше го от курсантските години. Взводният им винаги поправяше след тях одеала, възглавници, ремъци, подредени уж части на автомобила.
Правило първо – подчиненият да помни, че е контролиран. И, че началството по-добре знае и вижда. Най-важното – във всяка секунда старшият наблюдава, оценява и наказва. Или – в редки случаи - награждава…
Старият полковник бавно се изтегна на кревата. Дъщерята си тръгна в познатата форма – разнебитена, изнервена, пред изригване. Сега ще се прибере и ще се разтовари върху психиката на зетя. Така му се пада…
Добре започна тая събота…
И неделята ще мине хубаво.
Той ще си я направи…
Каня ви в блога, където има и непозволени тук неправилни мисли - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
