Тази нощ морето изхвърли бутилка на брега. Утринта тя покани на гости всички лъчи и засия като малка слънчева принцеса. Старият моряк, който все по-трудно виждаше , се удиви на блясъка й:
„Какво ли е това? Може би тук е написано къде е морското съкровище, което търся цял живот?” Той още един път се взря в бутилката и я погали с поглед. Все още не смееше да я докосне. Знаеше ,че когато докосва нещо ново и скъпо, винаги като сенки до него го дебнат мъката и страданието. А вътре в бутилката като малка царкиня в стъклен замък, танцуваше в своята стегната бяла рокля едно малко листче.
„Цял живот търсих Съкровището и толкова ми се иска сега тук на това листче да пише къде е. Няма да мога да го открия сам, но ще изпратя своите внуци. А може пък да е бележка на някой корабокрушенец?...”
Но нима можеше той да го спаси, нима имаше вече сили да плава в бурното море?! С трепет докосна бутилката, отвори я и разгърна плахо листчето. И в този миг го плисна силно бурната вълна на един неукротим спомен ...