8 min reading
Тази нощ морето изхвърли бутилка на брега. Утринта тя покани на гости всички лъчи и засия като малка слънчева принцеса. Старият моряк, който все по-трудно виждаше , се удиви на блясъка й:
„Какво ли е това? Може би тук е написано къде е морското съкровище, което търся цял живот?” Той още един път се взря в бутилката и я погали с поглед. Все още не смееше да я докосне. Знаеше ,че когато докосва нещо ново и скъпо, винаги като сенки до него го дебнат мъката и страданието. А вътре в бутилката като малка царкиня в стъклен замък, танцуваше в своята стегната бяла рокля едно малко листче.
„Цял живот търсих Съкровището и толкова ми се иска сега тук на това листче да пише къде е. Няма да мога да го открия сам, но ще изпратя своите внуци. А може пък да е бележка на някой корабокрушенец?...”
Но нима можеше той да го спаси, нима имаше вече сили да плава в бурното море?! С трепет докосна бутилката, отвори я и разгърна плахо листчето. И в този миг го плисна силно бурната вълна на един неукротим спомен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up